Думи
Нощта заспива в изнасилените обятия на зимата. Уморена е. От собствената си похот.
В утробата на съзнанието ми спят милиони думи. Чакат да се родят. Но аз не искам да живеят. Животът е суетна репетиционна. Повтарям ги в ума си и те танцуват в мен. Вътре ще се грижа. Не искам да излизат навън.
Уви. Аз съм сурогатна.
Имам проблем. Зачевам твърде често. Обречени животи.
Ненужни са. Безполезни. Не остават, не променят, не докосват. Раждам ги, за да бъдат. Твои.
Но на тях им е студено в теб. Блъскат се отчаяно в стените на душата ти. Поглеждат ме умолително. Не разбират съществуването си. Аз ги прибирам обратно.
Колекционер съм. На обреченост и неразбиране. На кратки изречения.
Ценител на думи с имена на странности.
Жалко, че не разбираш.
Воювам с децата си.
За да не вдигна длани срещу теб.
© Наталия All rights reserved.
