Изненадите продължаваха. Балната зала беше натъпкана догоре с релси за дрехи от Dun Stores или H&M – поли, рокли, блузи, палта, ръкавици, бижута, обувки, сандалки, шалове, парфюми ... толкова беше гъчкано, че с труд започнах да се провирам в тази джунгла нанякъде, където предполагах, че ще има поне малко пространство за дишане. Най – накрая ги видях двечките – Лу и Ани се кикотеха, редуваха се като грабваха по нещо и го задържаха пред себе си за оценка ... после друго .. и друго .. Бях се скрил в купчините дрехи, въпреки че нямаше нужда – те толкова се бяха потопили в еуфорията, че нищо друго не можеше да ги смути ... но ..Не издържам ! Не, не на гледката, а на безкрайната женска процедура, наречена шопинг. Мразя моловете, мразя всички магазини, където жените загубват ума и дума и където със замъглен разсъдък прекарват часове. В истинските магазини обичам само кътчетата за деца и за мъже на пазаруващи жени – свалят напрежението и изчистват съзнанието с безвремието си. В общия случай та ...