Дупката пр 13 Искам
Произведение от няколко части « към първа част
Изненадите продължаваха. Балната зала беше натъпкана догоре с релси за дрехи от Dun Stores или H&M – поли, рокли, блузи, палта, ръкавици, бижута, обувки, сандалки, шалове, парфюми ... толкова беше гъчкано, че с труд започнах да се провирам в тази джунгла нанякъде, където предполагах, че ще има поне малко пространство за дишане. Най – накрая ги видях двечките – Лу и Ани се кикотеха, редуваха се като грабваха по нещо и го задържаха пред себе си за оценка ... после друго .. и друго .. Бях се скрил в купчините дрехи, въпреки че нямаше нужда – те толкова се бяха потопили в еуфорията, че нищо друго не можеше да ги смути ... но ..Не издържам ! Не, не на гледката, а на безкрайната женска процедура, наречена шопинг. Мразя моловете, мразя всички магазини, където жените загубват ума и дума и където със замъглен разсъдък прекарват часове. В истинските магазини обичам само кътчетата за деца и за мъже на пазаруващи жени – свалят напрежението и изчистват съзнанието с безвремието си. В общия случай такава стандартна женска игра се търпява, даже и не защото това е начинът радикално да се снижи нивото на женската скандалност, а защото ти създава илюзорното ергенско чувство за свобода, както и мимолетно състояние на родител, радващ се на грейналите очи на подопечните около тебе – било то деца или жени, прегърнали радостно покупките си.
Амиии , почти се бях решил да ги оставя и да се запровирам към изхода, когато чух .. ‘ами май това е за сега’ – те държаха по няколко закачалки и в краката им се виждаше купчинка кутии с обувки ... И май вече трябваше да се намеся
- Дами, браво на вас за съкратената процедура шопинг, но ... за да не ни подгони полицията, хм , хм , ще направим следното ...
Миг на смущение и после забавлението продължи – откъснаха етикетите, след което поставиха обратно закачалките на релсите, като вместо дрешките закачиха само етикетите със залепени на тях банкнотки. И .. ‘Шарик ,, знаеш си работата’ – всичките шмотки изчезнаха. Лицата им леко посърнаха в тази пустош, заобиколени от купчинки дрехи и .. ме изритаха през вратата и ... след малко се появиха – бяха облечени в спортни костюми:
- Ще потичаме малко из парка, след обяд ... – едновременно с молещ и настойчив поглед Ани каза първото си желание:
Искам да ме заведеш в една огроооооомна сладкарница и да ми отрупаш масата с пастички – сметанови, поляти с .... (*)
Двете набучиха слушалките в ушите си и затичаха из парка. Бяха прекрасна гледка. Страничен човек би казал, че те са професионални спортистки по триатлон. И единственото нещо, което нарушаваше това впечатление бяха гърдите на Лу, ритмично се поклащаха в такт с движенията й. Воайорството ме обхвана, изпаднах в нирвана, наблюдавайки ги през бинокъла ... все пак си имах оправдание – бях отговорен за Ани и трябваше да изпълнявам родителски надзор над нея 24/7. Звънецът на входната врата ме извади от това съзерцание – имаше доста обемиста пратка. Е, занесох го в моята стая и го разопаковах – беше грамадно кресло със странна облегалка и огромен контейнер в основата му. Имаше и бележка – ‘Spare part, Feather chair’. Не разбрах какво е точно това, сигурно девойките са го поръчали по погрешка ... и го забравих.
Дойде моментът за изпълнение на желанието на Ани. Накачихме се четиримата на откритата кола и запрашихме към малко курортно градче. Времето беше чудесно, малко задушно и жегата беше навсякъде. Ани се беше облекла с... нещо като ученическа униформа, с бели чорапки до коленете, сандалки и огромна бяла панделка на главата. Лу си беше Лу – оф, не знам как да я опиша, ама изглеждаше чудесно. Боб ми се видя леко посърнал, но не пречеше на купона. Сигнахме до градчето, поразходихме се на пристанището, пълно с бели лебеди и постоянно чувахме тяхното ‘Грух’ – ще разочаровам любителите на приказки, но истинските лебеди си общуваха именно с това ‘Грух’ и се клатеха по кея на късите си крака като огромни бели гъски. Поемаха неимоверни количества филии хляб и бонбонки. Намерихме една чудесна пристанищна сладкарница и седнахме на терасата в компания на още няколко маси летуващи чревоугодници ...
.... да отрупаш масата с пастички – сметанови, поляти с школад, гарнирани с кокос или пък малинки, тарталетки с мед и орехчета, саваринки сладки, баклавички…
Лесно беше. Сервитьорките тичаха и носеха ... хората от околните маси ни заглеждаха с очудване и желание да се присъединят. Взехме чинно лъжички и вилички и започнахме пастопоглъщането с удоволствие. Даже един пъпчив тийнейджър плахо се приближи към Ани с две набучени със сламки шишета кола и седна до нея.
…и да ям с пръсти, може и от твойте пръсти да ме храниш, мммм…….И устните ми да са омазани с крем, сметана, шоколад. И така – на показ и за ужас на благонравните и морални люде.
Ани го изгледа малко смутено и очудено, ама после с пръстче му мацна малко крем по носа в знак на ‘Добре дошъл’. После – не знам кой беше първи, но тъкмо да последвам примера й и да лапна топка крем с ръка, усетих как една паста се размаза на лицето ми. О охоо , така ли .. не останах длъжен за ужас на благонравните и морални люде. Тъй, като на масата ни вече имаше изобилен материал за ядене и хвърляне, май ние всяхме всеобщата паника и лудост на детската игра ‘Бой с пасти’. Забавлявахме се до насита ... на и с ... изящните изделия на сладкарското искуство под засмените погледи на клиенти, минувачи и сервитьорки, и под намръщения на съдържателя на заведението, вероятно самият сладкар. Когато се наситихме на вакханалията се бухнахме в морето на съседния плаж с цел да се поизчистим, .. а на практика да се до_омажем. На връщане ..
... Искам да шофираш бързо по някоя магистрала, а аз ще съм си вирнала краката. Страхотно е усещането да се шофира бързо и да си възбуден…., ааааааааааа………….
Ам , май така завърши днешния луд ден и тъкмо се бях запътил към банята, когато телефонът ми извъня ... – беше Босът, лют като ..
- От фирмата ми се обадиха, че са засекли нерегламентирано използване на нещотърсача! А той върви единствено и само единствено с Feather chair , нужен за режима на летене! Опичай си акъла!
....
(*) използвани са люспички от старо мое творение
© Пламен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Вал, не се разсейвай, дал съм ти следващата задача
-
Може. Ама е репетиция от училище Така че не очаквайте кой знае кво
Всъщност ще го кача в Музика -
Доста самотно мъжко упражнение , може ли да ни покажеш нещо подобно с твое участие ?
-
Даа, време е за Zorba le Grec - Sirtaki
https://www.youtube.com/watch?v=JPuVYti3WVc -
Разсейвате ме ! Време е да извадя следващото желание
'Искам да ме заведеш в таверна и да танцувам сиртаки. Обичам я тази музика, а ти ще хвърляш чинии да се трошат на мънички парченца по пода. И розови листенца върху мен…'
Ама ще почакете -
Не сядам, пиша права На крака ви пиша, ей
-
В общия случай той не помага при четенето, истинските опасности се крият, когато това започне да достявя удоволствие в реалния живот
-
Не, катинарът е отзад ха ха
-
Внимавам много, чета те с девствен пояс
-
Щур, никога не казвай никога, във всеки от нас си дремят какви ли не нюанси, някой ден ще те сюрпризират неочаквано приятно Добре, че Ани ми е изцяло в ръчичките, та се опитвам да я водя с кадифени ръкавици към себепознаването ... а то е заразно и прилепчиво ... внимавай какво четеш
-
Намеренията са си негови, аз не ги ща
-
Вал, запазил съм списък от искания на една от лелите на Щур и си ги тегля оттам едно по едно. Тези двете искания тук са първите, за 18 годишни, ама май ще трябва да вадя по нататък за по-възрастни. Не съм ги писал аз, нивото им на перверзност стремително върви нагоре и както си седя самотен пред клавиатурата с труд удържам те да не се излеят в букви неконтролирано ... така че - на ден по лъжичка. Колкото до нюансите на моите мисли - няма да ти кажа, научи се да ги четеш директно ако можеш ...... Генек, ще се постарая, ама ми е трудно да го правя персонално, та така си стрелям напосоки
-
Ударното начало е в думата, преобръщаща света - искам.
Натам - допадащият ми хаос, гарниран с крем, горчица и сироп.
Палец нагоре. -
Такъв ден не е за изпускане Направо си е ден, като за мен
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
