Дупката пролог 1 Яхта

      Яхтата лениво се поклащаше над кораловите рифове. А-ни се беше излегнала на шезлонга на задната палуба, правеше се, че чете книга, а всъщност скришом наблюдаваше загорялото тяло на един от моряците. Не на един от моряците, а на нейния моряк. Буйно разрошени коси, малка брадичка, плочки, къси шорти и мускулесто тяло. Всеки път когато го поглеждаше езикът и се вцепеняваше, умът й блокираше, тялото й неистово искаше да се впие в неговото, да усети топлината му, да оближе с устни солта по неговите устни, да усети мощната му прегръдка и да се загуби в нея. Представяше си как той ще я грабне като перушинка на ръце, ще я завърти във въздуха до припадък, а след това ще легне до нея на шезлонга и заедно, държейки се за ръце ще се реят в небето на тяхното щастие. После – тя лежи полугола в каютата си, той ще почука плахо на вратата, ще чака до припадък нейното ‘Влезте’, после сърцето му ще бие лудо, разкъсвано от ужас и неистовия транс на обожанието, ще промуши склонена глава през вратата, плахо ще огледа и ще прецени своите шансове да оближе едно по едно пръстчетата на краката й, без да го изпепели смразяващият й поглед на древногръцка богиня, която с едно кимване може да го изпрати на кладата или да заповяда на стражите да го разчекнат между четири коня. Краката му ще омекнат, в гърлото му ще се свие топка, съзнанието му ще блокира и единственият начин да не се свлече на пода пред нея е да изчисти ума си тотално, да забрави и яхтата и всичко което е било, и всичко, което му се е явявало във фантазиите му, дори и нея, и .. да ограничи съществованието си до усещането на студения под под ходилата си, когато той се намира в нищото, в пълен мрак ...той е абсолютно сам ...  и трябва просто да изрече със спокоен и безразличен глас репликата, която скришом е репетирал много пъти за този миг:

      - Желае ли госпожицата вино, шампанско, стриди, масаж,... ?

      А беше потънала в шезлонга и в своите мисли, когато забеляза една от сервитьорките ... с напета и грациозна котешка походка, оскъдна униформа, блеснали очи и разкошна гръд, се запътва към него, поднася му бира и започва да пърха около него, говорейки нещо в екстаз. Той също отвръща, очите им се забиват едно в друго, устата им започват да мълвят нещо, което няма смисъл, но което е неотменима добавка към зле прикрития еротичен танц на двете им тела 

...

  Ловците на корали са се върнали радостни и доволни от преживяното фантастично гмуркане и от чудесния незаконен улов. А лежи все още в шезлонга, унижена и потресена от несправедливостта на живота. Весела глъч, звън на чаши със шампанско, оживени разговори на гостите на баща й – собственик на яхтата и милиардер.

     - Тате, искам за рождения ми ден гърди ! Ама да са истински! Нещастна съм!

     - За тебе детето ми – каквото поискаш! – Отсича баща й.

     - Тате, поглеждала съм страниците на най-страхотните пластични хирурзи – ей така – от любопитство... обаче точно сега ги искам!

     - За тебе – каквото поискаш, парите нямат никакво значение!

     - Ами ,  ... тате ... видях .. едни ... жестоки ... ама ужасно скъпи!

     - Искам детето ми да е щастливо ! - баща й сяда до нея, хваща ръката й и я гледа с безкрайна обич. С другата си ръка роши весело косите й. Известно време стоят безмълвно , наслаждавайки се на момента. ...

.... Просто друг поглед върху дупчестата история ....