Яхтата лениво се поклащаше над кораловите рифове. А-ни се беше излегнала на шезлонга на задната палуба, правеше се, че чете книга, а всъщност скришом наблюдаваше загорялото тяло на един от моряците. Не на един от моряците, а на нейния моряк. Буйно разрошени коси, малка брадичка, плочки, къси шорти и мускулесто тяло. Всеки път когато го поглеждаше езикът и се вцепеняваше, умът й блокираше, тялото й неистово искаше да се впие в неговото, да усети топлината му, да оближе с устни солта по неговите устни, да усети мощната му прегръдка и да се загуби в нея. Представяше си как той ще я грабне като перушинка на ръце, ще я завърти във въздуха до припадък, а след това ще легне до нея на шезлонга и заедно, държейки се за ръце ще се реят в небето на тяхното щастие. После – тя лежи полугола в каютата си, той ще почука плахо на вратата, ще чака до припадък нейното ‘Влезте’, после сърцето му ще бие лудо, разкъсвано от ужас и неистовия транс на обожанието, ще промуши склонена глава през вратата, плахо ...