May 11, 2017, 11:49 PM

Душа 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
434 0 0

Хей, момиче, здравей! Какво правиш? А, виждам, говориш на стената! Какво, чакай! На стената? Как е възможно човек да говори на една студена стена?! А, не, на нея си закачила снимка. Говориш на снимката, значи! Я, чакай! Сега пък на снимка! Но и тя е предмет. Човек говори ли с предмети?! Ненормално! С предмети! Ама, естествено! Сега разбрах. Ти говориш на човека от снимката, на онзи образ! Хм, но отговор има ли? Не чувам. Какво му разказваш? За живота си! Хей, момиче, напразно е, да знаеш! Виж, усмивката на този хубавец не отстъпва дори и пред сълзите ти. Не чуваш! Добре, поплачи си, но... човек говори ли с предмети?! Сигурно, знам ли... казват... казват, стените имали уши. Защо тогава и душа да нямат? Нямат, защото нито чуват, нито отговарят, от мен да знаеш.
Хей, момиче... чуваш ли? А твоята душа къде е?!

© Ваня Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??