Луната се отразяваше отчетливо върху нежновълнистата повърхност на спокойното море. Очертаната млечнобяла ивица върху стъклените води беше като мост, чийто край не се вижда в далечината. Мост, който те привлича с приказното си очарование и те кара да поемеш по него към тъмносинята бездна...
Фините песъчинки, разпръснати хаотични по морския бряг, проскърцваха между босите ми крака, поемайки успокоително тежестта им. Напрежението бавно отпускаше първо крайниците ми, а след това и останалата част от тялото ми.
Седейки върху мокрия дънер, галех с длани меката пясъчна повърхност, която отдавна беше изгубила топлината си.
Нощният бриз разнасяше опияняващия аромат на море - онова съчетание между мирис на водорасли и сол, което се пропива сякаш в плътта ти, гали нежно всяка клетка на тялото ти и вътрешно те изпълва със завладяващо спокойствие.
Никога човек не може да бъде по-щастлив и освободен вътрешно освен в тия редки моменти на истинска хармония с природата, когато тя става част от теб, а ...