Ако някой те обича истински, той не би те поставил в опасност. Една влюбена жена не би причинила болка на мъжа си и не би го упреквала за бедността му. Иван Стефанов така и не можа да вникне в смисъла на тези думи. Да, простичкият Иван! Тъжен факт бе, че той не беше по-интелигентен от български селянин от едно време. Той не бе постигнал нещо значително и дори незначителните неща му се опъваха. От друга страна беше значително пресен ерген със стърчаща руса коса, с ведро лице и сини очи. Той – мъжът мечта и за старите и за младите жени – до съвършенство умееше всичко, но не и да изкарва пари. Баща му беше завещал „Ромео и Жулиета“ с твърди корици, той я сложи между първия и втория том на „Дон Кихот“ и започна да пропива паричната част от завещанието. Като приключи с този синовен дълг, опита да преподава рисуване, но се срамуваше от класа и напусна след две седмици, пет седмици дегустира вина, докато всички вина не започнаха да му се струват еднакви, прописа поезия, но тя се оказа твърде ...