най-после с редакция от deni145

Грен бе яздил редом с командир Брънт вече около час по непознат за война път, който бе заобиколен от гъста гора. Зад тях маршируваше малката армия, която предвождаха, а трите каруци дърпани от яксовете впрегнати пред всяка, се подрусваха и от тях се чуваше дрънчене на метал.

Някой от бойците, които вървяха пеша отзад, вече имаха омаломощен вид  и бяха запъхтени от първия си боен поход.

Пътят, по който се движеха ставаше все по-песъчлив, широк и отъпкан, а теренът отстрани по-полегат и равен.

По време на прехода към поляните, Грен и Брънт си говореха, яздейки почти без да спират. От стария командир, войнът до него бе научил много за странния свят, в който бе дошъл ненадейно и за безбройните различни създания, които го обитаваха. Грен бе попитал командира си и за града Толхаус и Брънт започна да разказва:

-Толхаус е построен на остров, сред една много буйна и широка река на петдесетина километра на изток от тук. Градът е многолюден и претъпкан с всякаква паплач, защото двата му големи моста, построени над реката свързват изтока и запада. Наричат го още „Речният град” и има огромни защитни стени, построени от големи каменни блокове, които пазят населението вътре във високите му сгради. Има многобройна, добре организирана и подготвена стража от подбрани бойци и ветерани. Главният управник на Толхаус се казвал Евъруел и е изключително интелигентен и начетен мъж. За него се носят всестранни слухове, но аз лично съм го срещал и ми допадна много. Най-вероятно, лично той ни праща това голямо подкрепление, което сигурно вече чака в готовност на поляните.

Грен го слушаше с неприкрит интерес.

-Тази твоя памет… - рече му Брънт с тревожен поглед. – Задаваш ми въпроси и ме гледаш все едно падаш от небето, синко! Не си ли спомни това-онова от отварата на Маггана?

- Спомените бяха лични и свързани със семейството ми! – отвърна му Грен. Тези половинчати истини, които излизаха от устата му, го караха да се чувства неудобно всеки път. – За света около нас не помня нищо.

-Хм! – изръмжа Брънт. – Странна магия си хванал, момче! Сякаш е трябвало да забравиш нещо много важно… рече командирът и се замисли. – Дали да не те заведа при истинска магьосница, ако оцелеем в битката? Нашата некадърница за малко да те отрови!

-Да! – рече Грен пак гузен, че лъже. – Да, не бих отказал да си спомня още!

Теренът около тях беше станал почти равен и полегат и дърветата на гората от двете им страни започнаха да се разреждат. Сигурно наближаваха големите поляни и Грен тръпнеше в очакване, но и беше леко притеснен. Няколко минути след поредния голям завой около един доста висок хълм, пред тях в далечината се откри огромна, живописна зелена поляна с  пъстри цветя. Сред рядката растителност, на нея видяха лагер с много сини палатки и шатри, някои от които бяха доста големи, с флагове със същия син цвят, развети от вятъра.

-Ето ги бойците от Толхаус. Познах ги по цвета!  - рече командира високо на Грен. –Дръж това и тръгвай напред, момче! –каза Брънт и му подаде голямо парче зелен плат наподобяващ коприна.- Най-бърз си! Пришпори жребеца да ги оповестиш, че идваме и развей плата да разберат, че си от приятелските села.

Грен не изчака втора покана и уверено и бързо грабна красивия зелен парцал от ръката на командира си. После пришпори красивия жребец и той препусна напред, с развята блестяща грива. След две минути вече беше достатъчно близо до приятелския лагер и вдигна лявата си ръка с зеленото парче от мека тъкан в нея, което се развяваше от вятъра. В началото на лагера имаше войни, които го забелязаха и започнаха да викат:

-Конник! Конник от селата с зелен флаг!

Грен се приближи с коня си до началото на лагера и извика:

-Идват войните от Ивънуел! Командир Брънт праща поздрави и след малко ще пристигне!

От сините палатки и шатри започнаха да прииждат много войници, някои от тях с излъскани до блясък стоманени доспехи и оръжия. Други бяха без снаряжение и Грен забеляза добре тренираната им мускулатура и снажен външен вид. Всички го гледаха с интерес, а някои се подсмихваха. Сред бързо събиращите се войни, беше и Гравин с птицевидната си глава и късо сиво оперение. Той тичаше нетърпелив да види конника и бе в красива кожена броня , с къс меч препасан в колана му.

-Мистър Грен! Това сте вие! – с радост и удивление извика Гравин. – Изглеждате различен в броня и обръснат!

-Здравей! – отвърна му  войнът доволен да види пак своя приятел. После слезе от коня и подаде юздата на един от градските войници, който се бе приближил да поеме грижата за животното с протегната напред ръка. – Брънт обаче не харесва прическата ми. Каза ми да нося шлем да не излагам Ивънуел. – пошегува се Грен и втъкна мекото зелено парче плат, което бе получил от командира под бронята до сърцето си.

Двамата се засмяха едновременно и стиснаха ръце приятелски.

- Трябва да говорим насаме! – рече му Гравин, тихо и нетърпеливо, с леко странен поглед в жълто-оранжевите си очи.

-Дали да не изчакаме другите? – попита учуден Грен.

-Щом нашите войни дойдат, командир Брънт ще бъде извикан за среща с  Кайсен. Той е предводителят на армията от Толхаус около нас. Кайсен иска да обсъди с командира бойния ни план. В писмото ви споменах за него, че е първи приятел на Евъруел. Ние можем да отидем в моята палатка, за да  поговорим. После ще се срещнем с командир Брънт да разберем какво е станало на срещата.  

Грен му кимна за съгласие, любопитен да чуе какво още има да му казва Гравин и двамата тръгнаха между сините палатки, навътре в лагера. Около тях край някои от шатрите имаше огньове и почиващи си войни, които ги гледаха с любопитство примесено с насмешка. Явно имаха особен интерес към Грен, който не приличаше на обикновен селски войн. Не вървяха дълго и стигнаха до една по-малка синя палатка, към която Гравин посочи.

-Тук съм аз! Ще ни е тясно, но искам спешно да обсъдим нещо!

-Добре! Да влизаме! – рече му Грен и  изчака младия си приятел да влезе пръв. Птицата-войн дръпна синьото платнище на входа и двамата влязоха един по един в ниската палатка. Наистина щеше да им бъде тясно, защото вътре имаше място само за косматата кожа на земята, на която Гравин явно спеше и също малко столче до нея.

-Сядайте, мистър Грен! – покани го Гравин.

Грен взе неудобното малко столче и седна срещу приятеля си, който се настани на косматата кожа и скръсти крака.

-От кога сте тук с войните на Толхаус? – попита го веднага мъжът.

-От вчера на обед! –отвърна тихо Гравин и продължи да го гледа странно с поглед, който мъжът не разбираше. – Кайсен искаше да дойдем възможно най-бързо на поляната, за да прати скаути към лагера на таласъмите. Изключително любопитни са да разберат какво става и как така таласъмите изведнъж са започнали да се събират и организират.

-Аз вече знам как! – рече му Грен със сериозно изражение, след което му разказа дълго и подробно за нападението над Ивънуел и срещата му с Макгорн в гората. Той обаче пропусна да спомене златната гривна на чудовището. Беше минал повече от половин час заради дългия разказ и многото въпроси на Гравин.

-Дявол да го вземе! – възкликна птицата накрая. – Как е възможно това ? И има заложници?  Ааа… има ли нещо, което не ми казвате, мистър Грен?

-Защо така мислиш? – попита го войнът леко учуден и притеснен.

-Слушайте, аз не съм глупак, сър! Няма нужда и мен да лъжете!– каза момчето малко ядосано. – Война гущер  имаше ли гривна като вашата на ръката си? 

Грен се стресна. Момчето го гледаше с изпитателен поглед известно време и после каза:

-Странни истории чух из механите на Толхаус докато бях в града. Ходещи мъртъвци на изток, пробудени дракони, магьосници с необикновени и могъщи способности… и тайни предания за магични златни гривни с божествена есенция в тях. Някой дори твърдят, че светът е на път да свърши в огнена разруха.- каза Гравин разпалено. -  Управникът Евъруел не е мръднал от десетилетия, а това е невъзможно. Няма същества тук, които не стареят! Дори великаните и драконите, които живеят над двеста години и не спират да растат, се променят и видимо остаряват за едно десетилетие.

Грен го гледаше шокиран от чутото. Брънт добре бе обучил младия пернат войн, който продължи след кратка пауза:

-Сега гледам, че сте увили гривната си. Сигурно да не я видят Кайсен и войните му заради писмото ми. Настоявам да ми кажете какво става тук! Какви са тези гривни и от къде идвате? – каза му почти с заплашителен тон Гравин.

-Ако ти кажа ще ме помислиш за луд! – каза му Грен и го изгледа смутено.

- Не, няма! – отвърна птицата с увереност и надежда.

-Добре Гравин!- Беше му писнало да лъже, а младият войн изглеждаше благонадежден.- Аз съм един от избраните бойци за надпревара, създадена от Божеството, сътворило вашия свят. Дойдох тук, прероден от друга земя заради силата и уменията си. В родния ми свят, разкъсван от война, съм бил велик войн. Сега в света ти започва надпревара на велики воини от различни светове, всеки с такава гривна на ръката си, а победителят ще заеме мястото на Божеството и светът ви ще свърши, за да бъде претворен наново.

Грен очакваше отговора на Гравин, който най-вероятно вече го смяташе за побъркан. Птицевидното момче го гледаше силно изумено и шокирано известно време и после чуха познат глас отвън:

-Съжалявам, че прекъсвам усамотението ви господа, ама имам новини за вас! – каза им Брънт, стоейки пред палатката . –Я излезте, че ще ни е тесничко вътре на всички.