Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист. Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближаваха все повече и повече, се извисяваха величествено, а тежки, плътни, сиви облаци криеха върховете им. Много птички , някои от които доста едри, прелитаха на ята в небето над тях, в посока запад и от време на време издаваха силни крясъци и причудливи звуци.
Двамата влюбени , отново в чудесни отношения, яздеха напред, като от време на време си разменяха по някое и друго изречение със щастливи усмивки.
- Вече се справяш доста по-добре на седлото! - похвали Грен своята любима. - Почти не си личи, че до преди ден, не се бе качвала на кон!
- Благодаря ти ,мили! - отвърна тя грейнала. - Казаха ми , че кобилата ми се казвала Га-ал! На техния древен език означава “мома”! Вече с нея сме добри прият ...