Грен яздеше, редом с любимата си, в задния край на колоната, от пътуващите на запад ловци. Теренът около тях бе започнал да става все по-неравен и хълмист.  Дърветата и храстите бяха по-високи и пo-нагъсто , както и тревата , чиито цвят бе вече ярко зелен. Планините в далечината, към които се приближаваха все повече и повече, се извисяваха величествено, а тежки, плътни, сиви облаци криеха върховете им. Много птички , някои от които доста едри, прелитаха на ята в небето над тях, в посока запад и от време на време издаваха силни крясъци и причудливи звуци.

Двамата влюбени , отново в чудесни отношения, яздеха напред, като от време на време си разменяха по някое и друго изречение със щастливи усмивки.  

- Вече се справяш доста по-добре на седлото! - похвали Грен своята любима. - Почти не си личи, че до преди ден, не се бе качвала на кон!

- Благодаря ти ,мили! - отвърна тя грейнала. - Казаха ми , че кобилата ми се казвала Га-ал! На техния древен език означава “мома”! Вече с нея сме добри приятелки! Имам й доверие , както и тя на мен! Нали ,миличка? - обърна се Лиза към коня си и я погали  нежно по врата. Га-ал изпръхтя от удоволствие и разтърси леко снежно-бялата си грива. Това бе красива гледка за Грен , който след кратка пауза се сети нещо и рече с усмивка:

- Милейди, вие къде отидохте снощи, с младата лечителка Калийн? След като тръгнахте с нея ,аз ви търсих с очи много пъти в лагера , но така и не ви забелязах...

- Ох! Толкова съжалявам, мили! Пропуснах да ти разкажа за това! Прости ми изскочи от ума... - отвърна магьосницата и го погледна малко гузно. - След като с теб се скарахме, момичето дойде да говори с мен! Каза ми коя е , като ми сподели и че иска да става лечителка. Беше чула, как съм изцерила бързо мистър Дък и ме заля със серия от въпроси за билки , отвари и някои по-сложни магии. Опита се и да ме утеши и посъветва относно случката ми с теб и мисля че доста си допаднахме! Продължихме да говорим на различни теми и тя ми спомена за някакво рядко цвете , което расте из полята, в които бяхме. Предложи ми да пояздим и да го потърсим, а аз понеже бях още ядосана и объркана приех! Отдалечихме се доста от лагера, но намерихме цъфнала поляна , сред която имаше няколко от редките растения!  Това цвете съдържа мощен опият , Грен! Опият, който можем да използваме! Мисля че ще мога да забъркам отвара, с която да говорим отново с Божеството Рагиел!

- По дяволите! Наистина? - не се сдържа и възкликна звучно воинът. -  Страхотно, Лизи! Кога ще може да се случи това?

- Щом стигнем в селището, към което сме поели, ще се разходим из горите! Ще трябва да откъсна и събера още няколко, други редки билки! В джунглите има и вид змия, чиято отрова се използва, в малки количества, за парализиращ сънотвор! Ще се помъчим да намерим и един такъв екземпляр сред джунглите! После за няколко дни отварата ще се свари! Ще накиснем обикновен тютюн в нея и ще го изпушим заедно! Сигурна съм, че ще можем да видим отново Рагиел, малко след това!

- Лизи, тииии... сигурна ли си че това е безопасно? -попита Грен малко скептично.

- Имай ми доверие, мили! В тези неща ме бива най-много! Безопасно е , дори съм сигурна, че ще е адски интересно изживяване! - рече му тя с палава усмивка.

-Ами... добре! - рече й воинът широко усмихнат. - Ще  го направим тогава!

Мъжът забеляза, че Калийн яздеше малко пред тях и че от време на време извръща глава назад да ги гледа, доволно усмихната. После рече на любимата си:

- Мисля че младата ти приятелка иска пак да си говорите по женски!

Лиза загледа  тъмнокожата лечителка и след малко й помаха да се приближи. Тя започна да забавя коня си и да се изравнява с тях а воинът, доволен каза:

-Аз ще ви оставя и ще потърся Корнел и мистър Дък!  До после, любов моя!