Грен извади оръжието си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели лица. Когато и другите стигнаха до ранения си другар, Грен каза бързо на Корнел:
-Ще надигна коня, а вие издърпайте мистър Дък! Жребецът го е затиснал здраво и мисля че трудно диша!
Командирът се приготви, като хвана приятеля си под мишниците , а избраният воин надигна полека мъртвия кон. Раненият ловец бе измъкнат изпод него и оставен нежно и внимателно да лежи на земята. Избраният от божеството мъж го огледа бързо. Единият му крак стоеше под странен ъгъл и под разкъсаните на места дрехи имаше дълбоки рани. Грен бързо се наведе и опря глава на гърдите му за да долови дали има сърдечен ритъм. Дък бе жив, тежко ранен но жив.
- Трябва да го заведем веднага в лагера при Лиза! Тя ще му помогне най-добре! - рече той на Корнел.
- Добре... до ...