Душа на Воин - книга трета (Глава трета) 3

Грен извади оръжието  си от трупа на огромния терв и се затича към Дък и коня му. Животното бе мъртво и  затиснало ловеца, който лежеше на земята в безсъзнание с рани по лицето и разкъсани на места дрехи. Останалите тичаха към тях с изплашени и пребледнели  лица. Когато и другите стигнаха до ранения си другар, Грен каза бързо на Корнел:

-Ще надигна коня, а вие издърпайте мистър Дък! Жребецът го е затиснал здраво и мисля че трудно диша!

Командирът се приготви, като хвана приятеля си под мишниците , а избраният воин надигна полека мъртвия кон. Раненият ловец бе измъкнат изпод него и оставен нежно и внимателно да лежи на земята. Избраният от божеството мъж го огледа бързо. Единият му крак стоеше под странен ъгъл и под разкъсаните на места дрехи имаше дълбоки рани. Грен бързо се наведе и опря глава на гърдите му за да долови дали има сърдечен ритъм. Дък бе жив, тежко ранен но жив.

- Трябва да го заведем веднага в лагера при Лиза! Тя ще му помогне най-добре! - рече той на Корнел.

- Добре... добре, господарю Грен! Момчета, сложете едно платнище между двата коня, за да го ползваме като носилка! Двамата с мистър Грен ще закараме Дъки в лагера и ще ви пратим каруца за месото и кожите, които може да подготвите докато чакате!

Подчинените  му закимаха с тревожни погледи, които хвърляха на другаря си ,лежащ на земята. После изпълниха заповедта и приготвиха носилката, между двата им коня. Грен взе Дък от земята съвсем нежно и внимателно и го постави в платнището. После с Корнел поведоха бързо животните на север към лагера им, докато оставащите ловци се заеха с труповете на двата терва.  

След като изминаха около километър, командирът се обади, докато гледаше ранения си приятел :

- Не можех да го спра! Почувства честта си засегната... Такива са хората от джунглите! Доблестни...

-Да, разбирам! - рече му Грен. - Никой не ви вини! Дък взе своето решение и си понесе последиците!

- Вие сте невероятен воин ,сър! - възкликна Корнел със светнал поглед. - Силно впечатлен съм, както аз, така и моите ловци! Къде сте израснал ?

- Това е дълга тема , която не бих искал да подхващаме, сър! Считам домът си за Ивънуел... това мога да ви кажа!

- Разбирам ,господарю Грен! Няма да ви разпитвам, щом предпочитате!

- Да, така предпочитам! - отвърна му избраният воин и му се усмихна леко, за да не го обиди.

Движиха се възможно най-бързо вече над час , когато в далечината се откри лагерът им. Те бяха забелязани след минута и към тях се спусна много народ и веднага ги наобиколи. Уплашените хора на Корнел гледаха Дък с тревога и задаваха едновременно хиляди въпроси, какво е станало и къде са другите. Корнел вдигна ръка и заговори високо на подчинените си, докато все още се движиха към лагера:

-Хора, успокойте се! Успокойте се! Мистър Дък пострада по време на лов! Другите са добре и ги оставих на приготвят месото за носене! Рикен, тук ли си момче?  Опразнете  една каруца , впрегнете два коня в нея и тръгвайте по следите ни на юг, докато стигнете голяма низина, с течаща река през нея! Там ще намерите приятелите ни, които оставих ! Натоварете всичко и се върнете възможно най-бързо! Дъки отива при мис Лиза, за да го лекува! Разбрахте ли добре ?

Хората на командира закимаха с одобрение и тръгнаха да изпълняват заповедите, а Грен видя Лиза отпред на двадесетина метра, да се приближава бързо с притеснение изписано на красивото й лице.

- Какво стана, Грен? Кой е пострадал? - попита тя бързо.

-Дък го събори един огромен терв! Мисля че кракът му е счупен на няколко места и има и други рани по тялото! Спешно му трябва лечител... - започна да обяснява любимият й, когато раненият ловец се съвзе рязко и започна да стене:

- Ммммммммм..... Ооооохххххх! Къде съм... ? Какво стана? Охххххххх! Болииии!

- Дъки, приятелю! Спокойно , приятелю! Водим ти лечител! Водим... - завайка се Корнел с пребледняло от тревога лице.

-Бързо в нашата шатра! Грен, донеси го вътре! - изкомандва Лиза.

Избраният войн взе на ръце  ранения ловец , който не спираше да стене и охка и го понесе след приятелката си към голямата им палатка.  Много други ги последваха със загрижени лица.

-Вътре с мен ще влязат само Грен и командира! Моля ви, хора! - повиши глас магьосницата.

- Хайде! Хайде, дръпнете се! Намерете си друга работа! Дък ще се оправи , няма страшно! - викна им Корнел и последва Лиза и Грен вътре в голямата шатра.

- Сложи го на кожата в ъгъла, мили! Бързо! - заповяда жената и взе кожен куфар, който Грен знаеше че е пълен със стъкленици с отвари. - Свалете и дрехите му , но внимателно.

Двамата мъже изпълниха заръката бързо и предпазливо.

 Лиза извади една стъкленица с ярка , жълто - зелена отвара и се наведе над ранения мъж. Тя отвори шишето и започна да полива по малко от течността по раните на Дък и да изговаря тихо думи, неразбираеми за останалите. От тялото на тъмнокожия ловец започна да се издига лека пара, а раните започнаха да се затварят и да зарастват мигновено.

Дък гледаше към Лиза дезориентирано и промълви:

 - Ти ангел ли си? Тя е ангел... ммммммм!

Магьосницата му се усмихна нежно и погали кратко голата му глава, след което ловецът се отпусна в постелята.

- Ще се оправи! - рече тя. - Раните му са тежки , но сте го довели достатъчно бързо!

Грен огледа тялото на ранения мъж и видя, че контузиите му бяха позараснали , сякаш ги бяха лекували една седмица. Отварата и магията на любимата му бяха свършила чудесна работа. Избраният воин също се успокои. Лиза щеше да го излекува.

-Сега остана кракът... - рече жената и започна да оглежда счупения крайник и да го докосва съвсем нежно и леко . - Даа... - рече тя. - Костта е натрошена на няколко места! Ще трябва да го приспя и да наместя кракът му, след което ще му сложим шина!

После лечителката извади друга малка  стъкленица с бяла , гъста течност и я приближи към устата на Дък. - Хайде, изпий го, миличък! Изпий го, за да заспиш! Щом се събудиш аз ще съм при теб и ще се чувстваш много по-добре!

Дък послушно изгълта съдържанието на малкото шишенце и се усмихна замаяно на магьосницата. След няколко секунди изгуби съзнание и се отпусна с блажено изражение на лицето си.

- Не сте ми нужни вече, господа! Излезте, ако искате! Ще трябва да намествам кости и съм сигурна че няма да са ви приятни звуците и гледката! Дък ще се оправи!