Dec 17, 2023, 9:23 AM

 Душа на Воин – книга втора (глава осма) 

  Prose » Novels, Fantasy and fiction
393 0 5
Multi-part work « to contents
4 мин reading

Конниците препускаха бързо през мочурищата в посока запад, към града Толхаус. След като Грен се бе изравнил с командир Щърм в най-предните редици на тежко бронираните яздещи мъже , старият войн рече:

-Искам да си вдигнеш ръкавите до лактите!

Избраникът на Божеството нямаше как да избегне ситуацията, пък и Щърм явно вече знаеше какво има на ръката си той. Вдигна десницата си и му показа златната гривната със синьо зелени диаманти по нея, под ръкава си.

-Така си и мислех! Евъруел има идентична на вашата гривна, но вие сигурно вече знаете това!

-Така е! Знам!- отвърна Грен простичко.

-Видях с очите си нещо свръх-естествено свързано с тези ваши бижута, момче! Нещо, което не смятах за възможно! Би ли ми обяснил какви по дяволите са те и какво правят? - рече възрастният командир и загледа мъжа, яздещ от негово дясно, в очите.

- Гривните имат в себе си мощна магия! Те дават специални умения, на тези които ги носят! Евъруел не старее благодарение на своята! Аз се събудих в гората край Ивънуел преди около месец и не помня нищо от живота си преди това! Врачката в селото ми каза че съм загубил паметта си безвъзвратно заради проклятие във вълшебния накит на ръката ми и аз не мога да ви кажа повече от това дори да исках! -излъга го избраният войн. Този разговор можеше да стане опасен и мъжа се чувстваше сякаш ходи по тънък лед.

-Специални умения казваш... - рече с недоверие командира, докато яздеха. - И какво е твоето умение, момко? Каква сила ти дава гривната?

-Силата да изоблича и убия Евъруел! -сети се да отговори Грен, като искаше да смени посоката на разпита.

-За това ли толкова иска да те пипне нашият управник, чуждоземецо!

-Казвам се Грен! И да... за това съм издирван!

-Добре Грен... Аз съм главен комадир Щърм, както сигурно си чул! Конницата на Толхаус, както и голяма част от градската стража са под мое командване и имам дълбоки връзки в съвета на града! Мога да ти бъда много полезен съюзник и приятел или много опасен враг! Враг който повярвай ми , не искаш! Ако ме лъжеш, а повярвай ми аз много скоро ще разбера със сигурност дали е така... Ако ме лъжеш те очаква много дълъг престой зад решетките. Разбираш ли , Грен?

-Да, сър! - рече избраният войн, като загледа Щърм в очите и се опита да прочете мислите му. Командирът бе обсебен от мисли как да накаже Евъруел, убил синът му и криеше дълбоката си скръб от загубата на момчето. Питаше го за гривните единствено за да разбере как да убие управника , както и  да разбере повече за това какво може да крие той. След малко главният командир продължи:

- Когато стигнем в града вие няма да се отделяте от мен! Считайте се под мой арест! Аз ще отида при Кайсен и ще съберем съвета, без значение дали временният управник одобрява или не! Не ме интересува дали ще ми повярва! Съветниците гласуват и решават в Толхаус. Когато те се съберат ще им разкажа какво стана на най-далечния хълм в блатата с ордата мъртъвци и техния създател! Ще им кажа  и как този изверг Евъруел  уби...уби моят син! - за няколко секунди Щърм загуби самообладание и пророни сълза, като дишаше тежко и дълбоко, но бързо се овладя.

-Аз... искрено съжалявам! - рече му Грен, този път честно.

-Аз също! Но... ако ми помогнеш да раздам справедливост за убийствата и лъжите на главния управник, аз ще изчистя името ти! Твоето и това на твоя помощник! Ако обаче ме излъжеш или предадеш... горко ти! - заплаши го Щърм с опасен искрящ поглед. - Скоро ще пристигнем в Толхаус! Може да се върнеш при другаря си и да го известиш! И без глупости и номера! Не знаеш с кого си имаш работа, за това внимавай много!

Грен не бе харесал главния командир. Стори му се заслепен от омраза и самонадеяност. Видя и колко арогантен бе той, но явно наистина беше влиятелна личност в града, а властта понякога опияняваше. Поне за сега рискованият разпит бе минал добре и мъжа забави малко темпото на езда и постепенно се изравни с Гравин, готов да му разкаже какво бе станало. Започна да се зазорява, а двамата приятели, които не се бяха  хранили или спали от доста време, продължаваха да яздят изтощени напред към Толхаус, без да знаят какво още ги очаква там.

 

» next part...

© Станимир Станев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кратки ми се струват частите.
  • Да! Надявам се следващата част да ви хареса, понеже честно казано доста се озорих с нея! Във вторник ще публикувам пак, а до тогава всичко добро и на теб Георги!
  • Полека навлиза в дълбокото...
    Поздравявам те.
  • Скедващата глава 9-та се оказа доста дълга и трудна за писане! Мисля да я кача във вторник и сряда на две части... Благодаря Скити, че си тук! Пожелавам страхотен ден!
  • Предстоят интересни събития! Чета и много бързо, и неустно стигам до края...
    Давай следващата част
Random works
: ??:??