Oct 30, 2018, 9:04 AM

Душата от студ не може да умре

  Prose » Others
1.3K 4 1

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един момент, дето през тази малка цепка голям студ нахлува и ти краде топлината. Ама все се намира колая. Душата от студ не може да умре. Свива се на кълбо, ама не умира. Щото знае, че пак от същата тази цепнатинка и надеждата, и вярата, и любовта се провират.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© DiaryGirl All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...