Oct 30, 2018, 9:04 AM

Душата от студ не може да умре 

  Prose » Others
809 4 1

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един момент, дето през тази малка цепка голям студ нахлува и ти краде топлината. Ама все се намира колая. Душата от студ не може да умре. Свива се на кълбо, ама не умира. Щото знае, че пак от същата тази цепнатинка и надеждата, и вярата, и любовта се провират.

© DiaryGirl All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??