Душевна слабост
И седнах да те чакам. Да чакам едно твое позвъняване, както всяка сутрин ти чакаш да изгрее слънцето, за да усетиш липсващата ми топлина. Но аз съм слънцето, а ти си луната. Точно както те се разминават, търсейки се в пространството, никога не успели да се докоснат. Всяка секунда без теб се превръща в часове, а часовете в дни. Често искам да захвърля всичко и да прекъсна това безкрайно чакане на нещо което не знам дали някога ще бъде при мен. Дали ще бъдеш такъв какъвто те оставих и такъв какъвто те очаквам. Дали пък не си се променил от както те няма? Дали все още съм в сърцето ти,така както ти в моето? Все въпроси, които сякаш раздират ума и душата ми с удари като от камшик стократно. Усещам вътрешното кървене и боли. Боли, а обезболяващите вече не помагат. Не помагат и вечните напомняния да те забравя и да сляза на земята. Та как можеш да забравиш точно този, който те е научил да летиш и лекувал драскотините по крилете ти при всяко падане?
От както теб те няма, тези драскотини се превърнаха в дълбоки рани по които има трески. Трески на самота. Трески на прашните вече наши мечти, които така и не успяхме да сбъднем. Точно тези трески, които при всяко напомняне, че вече те няма се забиват и в последния нерв който не бяха засегнали.
Външно привидно всичко е цяло. Но ти също знаеш какво е да прикриваш изгнилата си душа под лъскавите одежди, да броиш секундите в които чуваш гласът му, както просяк брои последните си залъци. Само ти знаеш какво е да искаш да изкрещиш от болка пред целият свят как се чувстваш, но да знаеш, че гласът ти отново ще остане нечут и незабелязан, ехтейки някъде в далечината. Тъкмо продължаваш напред, обещаваш на себе си, че ще бъдеш силна, а той се завръща. Като торнадо което опустошава всичко по пътя си. Събираш парченцата сърце от пода набързо и политаш. Нищо, че крилете ти все още са болни, сега той е с теб. Ще те държи, докато отново не бъдеш изпусната. И отново ще събираш парчетата след удара. И отново ще си повтаряш, че вече си силна. Но как можеш да бъдеш силен, когато най-голямата ти слабост стои пред теб?
© Марчела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Докато четях, поне 30 години паднаха от гърба ми... страхотно е да си спомниш усещането за буря, слънце и обреченост едновременно!
-
Елена, благодаря ти!
-
Почудих се какво да напиша... Нищо няма да напиша, просто отива в "Любими".
-
Rаnrozar (Стойчо Станев) Не мога да ви опиша колко много ви благодаря! Това значи много за мен!!
-
Трогателна изповед...
Прочетох на екс,но едва ли има необходимост от коментар.
Поздравления за споделеното! -
Чела, ти си силна дори да имаш слабости... И вярвам че можеш да се справиш 😘
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
