Apr 6, 2020, 9:17 AM

Два крака, завързани с тел

  Prose
567 1 2
1 min reading

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе ремонтирал.
     Ожениха се твърде млади. Първият ремонт го направиха неговите родители - боядисаха стените в розово, а подовете - в кафяво и до там. Все нямаха пари - криза, деца, нископлатена работа... Така и се изтъркули времето. Родителите починаха. Децата порастнаха и заминаха за Германия. А кризата така и не ги пускаше, здраво стискаше гърлото им.
     Правеха се, че не забелязват отслоените врати на талашитените шкафове, протритата дамаска и саксиите, които една след друга изхвърляха, защото котката пикаеше в тях. Разминаваха се като сенки с тъщата, която все по надигаше глас, че й навлизат в личното пространство. Докато един ден на него му писна и хвана нанякъде. А тя с ужас гледаше усърдието, с което тъщата (майка й)събираше дрехите и книгите му в десетки найлонови пликове и ги струпваше до леглото. Да няма връщане назад. Да няма колебание. "Щом си тръгнал, прав ти път!" - злобно зееше счупената лява врата на гардероба.
     Впрочем, и истинска спалня никога не са имали. Две легла, съединени с тел за краката. Дори не си спомняше защо и кой по дяволите отвърза телта и разглоби едното легло; пренесе го на части на тавана, после - в мазето, после рамката на макрака се оказа в стаята на майка й.
     Сключи заем. Тя, която винаги беше против заемите. Последната й покупка беше разкошно масивно двойно  легло, с ортопедичен матрак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...