Dec 8, 2010, 4:30 PM

Двама

890 0 0

   Вчера тя разбра, че вече не е сама. Двама са. Тя и бъдещето ù дете. Беше шокирана. Очакваше дете. Не знаеше дали е подготвена за това. Беше голяма крачка. Детето беше направено с много любов, но не беше планирано. Това я объркваше. Беше още малка. Току-що разделила се с приятеля, който не я обичаше, а само я използваше.

   Тя погледна към небето. Беше станало късно. Знаеше, че нямаше да го запази и това я измъчваше. А как ù се искаше да го запази и, дори толкова млада, да има бебе от любовта на живота си: ''Ако той го искаше и ме обичаше, щях да го запазя. Щяхме да бъдем щастливи 3-ма или може би 4-ма. Какво ли щеше да бъде? Момиче, момче... Близнаци...?'' 

   Никой не знаеше, не можеше да причини това на никого. Най-вече на семейството си или на бъдещето си детенце. По-добре да го убие, отколкото да живее без баща и без сигурност.

   Не можеше да заспи... Но беше сигурна, че няма да го запази. Това я убиваше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ариел Ариел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...