Това е една история, която от много време исках да напиша.. Пускам само началото от нея, надявам се да ви хареса. Ако искате да пусна и другите части, оставете коментар, много ще се радвам да прочета мнение за писането ми :)

Двата живота 1

На терасата вече ставаше хладно и Лив потрепери от вечерния вятър.  

-   Мисля да си лягам. – погледна Тед, които наливаше още една чаша вино на майка си. – От планинския въздух се изморих доста. - усмихна се някак нервно, пожела им лека нощ и влезе в къщата.

Всичко се случи някак прекалено бързо. Не беше от хората, които лесно се преструват и влизат в роля. С Тед бяха колеги от известно време, но така и не се бяха опознали повече, за да се каже че са близки. Когато той я целуна на паркинга пред колата на родителите му, тя не знаеше какво да мисли, той си тръгна без да ù каже и дума и я остави да се лута между възможностите. Но когато ù каза причините да го направи, отначало се разсмя, трябваха ù доста убеждения, за да може сериозно да погледне на разказа му.

- Просто трябва да ги убедя по някакъв начин. Виж, майка ми е много старомодна, за нея това беше голям шок. Все пак всички имаха големи надежди за брат ми, че ще тръгне по стъпките на баща ми и ще поеме фирмата. Но като им каза, че мисли да се занимава с фермерство, и особено след това като си призна, че е гей, майка ми много се разтрой. Тя е от тези жени, който искат най-доброто за децата си, но си имат точна представа кое е най доброто, тяхна си точна представа! Просто не може да погледне отвъд предразсъдъците си. Това е. След това дочух разговор една вечер с баща ми. Явно се притеснява и за мен, че може и аз да съм гей. За последно съм ги запознавал с момиче преди да завърша училище… - лицето му издаваше, колко му е неудобно да говори за тези неща и колко сериозно всъщност гледа на ситуацията. Лив се опита да потисне наддигащия се смях и прехапа устни. Малки искрици се появиха в погледа й и свежа руменина заля бузите й. Лицето й отдавна не се беше оживявало така, напоследък грижите я затрупваха и усмивката не я навестяваше както преди. -  Лив, хващам понякога погледа й, загрижен и притеснен. Решила е да пробва да ме уреди с дъщерята на някаква нейна приятелка…

Лив започна да се смее, потупвайки с ръка масата. Отметна коса назад и парфюмът ù изпълни въздуха. Очите ù се насълзиха:

-  Тед, съжаляван наистина - каза тя през смях – но звучи все едно си го гледал в някой латиноамерикански сериал и сега ми го пробутваш като шега. Да не вземем да викаме Девата от Гуаделупе сега...

-  Знам, че звучи така, но не се шегувам. – прекъсна я със сериозен поглед. Имаше нещо странно в лешниковите му очи, нещо по-различно, не беше в цвета, беше в израза, сякаш загатваха за нещо което винаги е там, някаква част от него която си е наумила нещо, знае нещо, иска нещо. Някакво желание… излъчваше стремеж…  Лив се замисли. -  Не искам да ми се меша в личния живот, но не искам и да се карам с нея. Знам че ме обича и е загрижена. Не исках да те карам да се чувстваш неудобно като те целунах… извинявай за това. Просто тогава ми хрумна, че може да й кажа че си имам по-сериозна връзка. Така ще се по успокои и ще ме остави на мира най-накрая. Лив, всеки път се опита да подслуша с кой си говоря по телефона… Почва да ме изнервя.

Нещо в стомаха я сви, когато той спомена целувката. Спомни си как след това дланите й бяха потни и студени, как беше спряла буквално да мисли, когато това се случи и как след това я заля поток от въпроси, чувства. Беше се хванала да мисли, защо една целувка й причини толкова вълнения, може би имаше нещо към него?

-   И сега искаш да се преструваме, че сме заедно?

-   Нищо кой знае какво, не се притеснявай. Казах ти, тя  е много консервативна, за нея стига просто да се усмихваме заедно един до друг. Няма нужда да се целуваме пред нея или нещо такова. Просто няколко погледа, стискане за ръката, нещо такова, сещаш се…

-  Погледът и жестът говорят повече от целувките… Спомена, че искаш да дойда с теб на вилата ви за уикенда?

-  Искам просто да види, че има нещо по-сериозно между нас, та да се убеди най-накрая. Спокойно просто вечеря и някоя разходка, това е. Хайде, моля те! Пък и там е наистина красиво, знам че обичаш природата.

Лив се замисли, наистина нямаше какво да прави уикенда. Извърна поглед настрани към планините в далечината. Тъмно зеленото на боровите гори контрастираше с белите шапки на върховете. Слънцето се отразяваше толкова силно и заслепяващо от снега, че направо светеха. Спомни си упойващата миризма на билките през пролетта, колко богато ухаеше въздуха, чисто и богато на живот…

-  Добре - кимна тя.- Но ще мога да си измисля някоя глупава измислена случка с теб. - засмя се пак. – Или да ти видя бебешките снимки например.

-  Супер! – Тед докосна ръката ù и за миг тя се почувства неловко. – значи ще те взема в петък. Приготви се да се запознаеш с родителите. – намигна и шеговито и двамата станаха от пейката.

Студената вода прогони замайването от чашите вино, в нея се въртяха смесени чувства като се сети колко лесно беше приела да се преструва. Устните ù бяха пресъхнали и вкусът на вино изпълваше ноздрите ù. Изпи чаша вода и се облегна на мивката. Все си мислеше че ще е забавно да се пошегува малко с Тед за семейството му, после да има да му натяква за нещо, но вечерята мина някак неловко. Мислеше си, че новата обстановка ще я разсея от всичко, което ù се беше случило напоследък… Хващаше се неволно да си припомня моменти със Сам, как пиеха по чаша вино заедно, докосването му, тръпките които предизвикваше по тялото ù, целувките… Всичко, което правеше, извикваше спомени…

  Излезе от банята по хавлия, кожата ù настръхна от студения въздух.

- Хей, аз си лягам също. – Тед  се изкачваше по стълбите към втория етаж. Уви се по-хубаво в хавлията и го последва.

Спалнята беше просторна, с голяма тераса, гледаща към върховете отатък прохода. Навън се беше здрачило и хълмовете бяха сивкаво зелени, миришеше на борове. Някъде кукаше кукумявка. Лив притвори прозореца.

- Обърни се. – каза тя на Тед, който се беше изпънал на леглото по къси гащи.

-  Слушам! – каза той и се засмя – няма да надничам.

Нахлузи тениска и къси гащи и разреса косата си. Дългите кестеняви кичури се разпиляха по гърба ù, меки и кадифени. Тед погледна извивките ù, за миг му се прииска наистина да беше с нея. Какво ли ще е усещането на косата й по гърдите му, а ако я обхване с длан и я дръпне леко докато тя е под него? Опита се да прогони мислите, когато тя се обърна и тръгна към леглото. Миришеше на жасмин.

- Някакви планове за утре?

-  Абсолютно не. Ще спим до късно, после може да те разведа по пътеките ако искаш. Просто трябва да се понавъртаме покрай майка ми, за да се убеди че всичко е наред.

-  Добре, тогава аз лягам. Лека нощ, мечо. – смехът ù огласи стаята – или предпочиташ, коте. – последва нов изблик на смях, когато видя сериозната му физиономия.- Хайде де, не излизай от роля!

-  Внимавай, все пак си в моето легло. – каза той полусериозно и се загледа в сините ù очи, леката му усмивка постепенно избледня, очите му станаха сериозни и тъмни, наклони тялото си към нея… Лив не усети как пръстите ù бяха стиснали завивката на леглото. Подскочи, когато Тед внезапно се разсмя на промяна в настроението ù. – Шегувам се Лив, не мислех че ще се стреснеш така. Хайде да си лягаме.

В тъмното Лив усещаше равното му дишане, лекия мирис на виното и на парфюма му. Изведнъж ù се прииска наистина да имаше някой, в който да се сгуши и да заспи. Преди да заспи, съзнанието ù се пренесе някъде далеч, в една малка къща, пълна със спомени. Лицето ù беше замислено, една бръчица прорязваше челото ù.

Нещо тежко ù пречеше да диша, нечия ръка се плъзна по талията ù, притискайки я плътно в нечий гърди. Примигна, в стаята беше все още тъмно, за миг се опита да си спомни къде е.

-  Тед? Тед, какво правиш? – прошепна тя, ръката ù го хвана за китката, опитвайки се да го спре, но той продължаваше да движи ръката си надолу по корема ù.- Тед, аз съм Лив, Тед. – тя обърна глава назад и той я целуна по бузата, после надолу по челюстта, спускайки се към врата ù. Лив извърна глава обратно, сърцето ù започна да бие учестено, странна тръпка мина от мястото, къде беше усетила устните му по кожата си, надолу по гръбнака, карайки кожата ù да настръхне. Брадата му беше леко набола и драскаше нежната ù кожа. Дъхът излизаше тежко  между полуразтворените устни когато той ги притисна с длан и захапа леко врата ù. Стискаше с пръсти ръката му, чуваше се само приглушената й съпротива.

- Лив, ще се погрижа за теб... - отнякъде чу познат приглушен глас, спокоен, уверен, всичко започна да се размива пред очите ù. - Лив, не се плаши... всичко е наред... това е само сън...

- Сам! Сам, къде си... - извика приглушено - Сам, моля те, не си отивай! Сам! - въздухът като че ли беше станал течен, тежък. Изпълваше дробовете , но въпреки това задушаваше. Лив плачеше, солените сълзи се ронеха една след друга по лицето ù... тя се опита да протегне ръце към силуета в ъгъла на стаята...

- Хей, Лив събуди се! - гласът на Тед я изтръгна от кошмара...