Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.

         Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.

         Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, защото декемврийският вятър пронизваше, бързо отключи и се шмугна в коридора на топло.

           В хола бе уютно. По телевизията даваха индийски сериал. Главната героиня - знойна млада индийска красавица - тъкмо сложи тавата със сладкиш във фурната и епизодът свърши. Явно, сладкишът щеше да се пече до утре вечер, когато щяха да излъчат следващата серия.

           Подвила крака, на дивана седеше съпругата му. На петдесет Мария беше все така хубава, както и преди трийсет години. Сега с шнола бе прибрала дългата си кестенява коса, за да не й пречи - в момента плетеше синя шапчица за едногодишния им внук Павел. След два дни с розова шапчица щеше да се сдобие и близначката му Лилия.

            - Арабска ли бе разядката? - попита жена му.

            - Да, и беше вкусна - отвърна Михаил.

         Дали тя се подсмихна или само така му се беше сторило? Дали тя подозираше нещо? Едва ли. Той добре я познаваше. Както се казва, знаеха си и зъбите - и в буквалния, и в преносния смисъл на израза.

          С Мария бяха гаджета още от гимназията, ожениха се веднага след бала, девет месеца след това се роди синът им Ангел. Михаил завърши българска филология, а тя - за начална учителка, работеше в училището отсреща.

          Михаил преподаваше български език и литература следобедите на единайсетокласниците в другия край на града. Всеки вторник и четвъртък от 18 до 19 часа той играеше шах в клуба до гимназията, най-често с Петър, семейния им приятел, още ерген, който живееше наблизо.

         Десетокласниците започнаха учебната година с нова учителка по български език и литература - трийсетгодишната Стела, атрактивна и провокативна блондинка.

         Един вторник след часовете Михаил я покани да пийнат по нещо в близкото заведение, говориха си за литература. В четвъртък той пак не отиде в шахклуба, а със Стела - в заведението. Следващия вторник от теория на литературата минаха към практиките на любовта. Михаил вече се прибираше в 20:30 часа, за по-убедително сдъвкваше скилидка чесън и казваше, че след шаха с Петър ходят да хапнат по нещо. Във вторник това бе уж арабска разядката, а в четвъртък - турска.

       Михаил не мислеше да се развежда, обичаше съпругата си и бе сигурен, че те, както двойка лебеди ще бъдат заедно завинаги. Досега не й бе изневерявал, това бе сефтето. Ласкаеше го вниманието на двайсет години по-младата от него жена.

        Така минаха октомври и ноември.

        В първия четвъртък на декември в 20:30 часа. Той сдъвка поредната скилидка и влезе вкъщи. Изненада се, като видя в коридора до вратата куфар. Повдигна го - тежеше. Влезе в хола. Телевизорът не работеше, розовата прежда бе недокосната.

          В средата на стаята стоеше права Мария, скръстила ръце пред гърдите си, очите ѝ гневно го сканираха.

           - Вкусна ли бе турската разядката? - попита тя.

           - Да, защо питаш? - промълви той озадачено.

           - Защото лампите в заведението отрано съветват и добре видях с кого си на маса, не хапвахте, само пийвахте. После ви проследих до квартирата ѝ. Взимай си куфара и заминавай на хотел.

            - Мила, прости ми, нека да ти обясня...

            - Утре - прекъсна го ядосано Мария - иди на църква, запали свещ и се помоли на Господ, ако иска - да ти прости. Аз нито прощавам, нито забравям. Утре подавам молба за развод. Заминавай си!

          Той това и направи - къщата бе на жена му.

          Десет дни след инцидента Михаил отново покани Стела да излязат и тя за пореден път му отказа, била заета.

         В 18 часа той отиде до любимото им заведение „Двата лебеда“, (каква ирония само!). Лампите светеха и през прозорците Михаил очаквано видя до една от масите  Стела, заедно с новия млад учител по биология.

         Изненадата бе на съседната маса – там бяха жена му Мария  заедно с Петър, пет години по-младия от тях семеен приятел. Хапваха, но не разядката, а нещо по-солидно, пийваха червено вино и весело се смееха.

          Михаил разбра, че май само си бе въобразявал, че добре познава жена си и както лебедите ще са заедно завинаги.

          Кой да очаква, че Мария ще се окаже скрита лимонка!