- Предател! Как можа? Как можа да ме замениш за някаква никаквица? Какво е направила тая за теб, а? Кажи ми! Какво?
- Дадох си най-хубавите години от живота, за да ти бъда опора, да целувам раните ти, да ги промивам със сълзи! - избеснялата жена нахълта в стаята и отвори гардероба. Погледна старателно подредените дрехи по рафтовете, скованите от страх висящи ризи и костюми.
- Жабче, ти какво...? - опита се да я погали мъжът.
- Не ме докосвай! Ще галиш така мобилния си телефон! Ясно ли ти е! - подредените дрехи с ужас полетяха към пода, докато саката и ризите си съпротивляваха върху закачалките.
Жената измъкна из под леглото голям куфар. Разтвори го и натъпка разсипаните из стаята дрехи.
- Спри, моля те, Жабче, ти не разбираш...
- Какво има за разбиране? Някакъв Ив, мно-о-о-го обича някаква Сю. Ти колко жени обичаш? А? Колко бе? Един мъж може и трябва да обича по едно и също време само една жена. Разбра ли? Извикай ми такси!
- Няма!
- Няма ли? - Жабчето набра номера на една от таксиметровите компании и машинално продиктува адреса.
- Повръща ми се от вас двамата. Убийци и предатели. Погубихте душицата ми. - жената издърпа ципа и затвори куфара. Опита се да го вдигне. Тежък беше. Извлече го през вратата и я затръшна с погнуса.
Стаята онемя. Мъжът се чудеше какво да направи. Куфарът жално се влачеше отвън по коридора.
Воплите му бавно заглъхваха. Обади се бездиханно мобилното телефонче. Батерята се нуждаеше от зареждане.Той посегна към зарядното, захвърлено върху леглото и го включи да се зарежда. По навик погледна дисплея и отвори Фейса. Имаше съобщение от Сю:
"Здрасти, Ив. Пиша ти за последно и най-вече за да ти благодаря, че се съгласи да ме ухажваш.
Нямаш си престава какво се случи. Когато Питър прочете нещата, които ти ми беше писал, буквално откачи. Заключи се в кабинета си, не се появи на вечеря, а на сутринта запали колата и без да ми даде някакво обяснение изчезна. Нямаше го цели два дни и тъкмо мислех да звъня в полицията, когато на вратата се потропа. Отворих, беше огромна тромава панда с букет цветя. Пандата падна на колене и ми поиска прошка. Горкият Питър, малоумната аз. Честите му закъснения, той е имал проблеми в работата, а аз дори не съм разбрала. От скука, си въобразявах какво ли не... :)
И, Ив, не ме търси повече. Ти не си ми нужен... Имам си Питър и той ми е достатъчен. "
Ив скочи като ужилен и отвори прозореца. В далечината таксито набираше скорост.
© Свободей Огражденец All rights reserved.
Забавно ми беше. Благодаря!