Две-три писма, а толкова доброта

„Убийствена комбинация сме с теб! Анализатори и половина! Ако кажеш, че можеш да анализираш до припадък (като мен), съвсем ще взема да се влюбя в теб!”
Не, това не ми го пише някой млад и много красив мъж. Съвсем не! Това ми го пише една колежка от сайта, с която си пишем от известно време. Опознаваме се един вид. Тя ми писа, че обича да анализира. Аз ù отговорих, че това е и моя слабост и се започна една. Аз ù обяснявам колко съм сладка и от време на време я хваля. Тя ми казва колко съм сладка и от време на време ме хвали, по-точно и тя се хвали. Колко сме неземни, докато пишем. И тя продължава:
„Вярвам, че истината се ражда в спора! И всеки път като се роди, се оказва, че истината е... моята истина - когато споря с половинката ми, де. Той е зам. шеф в полицията, вкъщи - също! Не знам защо, но вече всичките ни спорове започват с неговото "Права си, скъпа". Иначе не съм лошо момиче... Знам, че понякога прекалявам с анализирането, ама като не мога да се спра. И той не е лош зам. шеф. Повече от 10 години сме заедно и го научих да спори със затворена уста и с кимане на глава. Понякога му разрешавам да казва "да, мила", "права си, мила" и "абсолютно си права, мила". Да разправят, колкото искат, че съм проклетия... Той си ме знае, че съм добричка.
И да знаеш, че обичам порасналите (във всяко отношение момичета). А тези, които са на много години, са ми слабост!
Спирам, да не те отегча...
Поздрави от мен!”
Ама как ще ме отегчи, тя е толкова... мила и добра, както се разбра. И аз, вместо да ù напиша колко си добра, се обърках и ù написах колко си хубава. Голяма грешка от моя страна, защото се започна една... не ми беше работа, ама на!
„Спокойно, мила! Хубава не съм! Аз точно затова се старая да съм толкова добра - за да компенсирам не дотам привлекателната си външност!
Скромността ме краси много, а където не се справя съвсем, пускам в действие грим, умопомрачителни усмивки, премигания на парцали, дълбоки деколтета и други разкрасителни процедури.
Имам си разни методи за задържане на мъж (въпреки външността ми). Единият е - "бъди откровена до край".
Много си споделяме с моя зам. шеф. Оня ден ме пита "Мила, знаеш ли какво бих направил, ако на връщане от работа отворя външната врата и видя непознати мъжки обувки?". Щял, моля ти се, да се върне тихичко и да ми звънне, за да ми каже "Миличка, прибирам се-е-е-е-е...". И с цялото си нахалство ме пита какво съм щяла да направя аз, ако прибирайки се, видя непознати дамски обувки в коридора. И аз пускам в действие метода "Бъди откровена до край" и му изчуруликвам "И аз ще се върна, мили... да взема служебния ти пистолет от касата в кабинета ти (държи си го в сейфа на работата - в РПУ-то, че то с такава добра жена вкъщи пистолет държи ли се?). И после ще се върна... тихичко и... " Досети се сам за края. Чак му се насълзиха очите от досещане (развълнува се много)...
Има на какво да се научиш от мен! Много съм добра, ти казвам, ама много (направо си е за завиждане) и откровена до край!
Анализирам, анализирам, анализирам...
А просто исках да ти кажа "Здравей! Как си?"

Здравей! Как си? Е, искала да ме пита само това, а какво изписа, малей!!! Това чудо, ако иска да ме пита нещо по-така, мисля, че цял роман може да напише. Аз май повече нищо няма да я питам, нито да ù пиша. Абе, като си взема годишната отпуска, може да ми остане време от нейното писане да направя един плаж и да приготвя на мъжа ми пържени яйца на очи, защото няма да имам време от четене на писмата ù да ги направя бъркани. Отнема време да ги бъркаш.
Това специално ще го дам да го прочете мъжът ми. Ще ми вика той, че по-голяма чума от мен няма. Аз, докато спорим, му разрешавам да взима дейно участие. Може спокойно да ръкомаха, да клати глава и "абсолютно си права, мила" никога не съм го карала насила да ми казва. Позволявам му да използва и свои думички. Знам, мило, както винаги ти си права. Това ми каза последния път, защото докато гледахме мача от Шампионската лига между Арсенал и Порто, му казах, че Бандерас май ще направи хеттрик, както играе.
- Видя ли, че познах?!
- Ама ти каза, че единият отбор ще победи.
- Е, не познах ли, можеха да завършат наравно, нали?
- Така е.
- А за хеттрика, а, какво ще кажеш?!
- Мило, ти му обърка името, каза Бандерас, а той е Никлас Бендтнер.
- Аз да съм объркала?! Това не може да ми се случи!!! Ти чуваш ли се какви ги говориш...
- Пошегувах се, миличка, разбира се, че ти никога не грешиш, просто се пошегувках. Както винаги, ти си...
- А, това е друго нещо, скъпи. Видя ли, че Фиорентина победи Байерн Мюнхен?! Как познах, а?
- Ти не каза ли, че ще паднат от Байерн?
- Не, объркал си се, не ме слушаш внимателно. Казах, че ако аз бях треньор на аспирините, щях да подредя състава по друг начин.
- Ти що не станеш един треньор на националния ни отбор, направо ще станем световни шампиони?! От всичко разбираш, просто нямаш равна!
- Да, колко си прав! А като си помисля, че започнах да гледам футбол, за да не мръзнеш по стадионите и да не се събираш с тези пияници, твоите приятели. Само и само да ти е добре и да има с кого да коментираш след мача. Ще ми висиш по кръчмите, като че ли си нямаш жена. Искаш ли за да е пълно щастието ти, другия път да ти купя една биричка? Добра съм, нали? Кажи Да!

Ами, добра съм, даже съм по-добра от Селвер. Ах, издадох се с кого съм си писала. Ама това са си мои писма... вече. А пък нейният наистина е нахален, как ще ù задава такива въпроси? Какво щяла да направи, ако види непознати дамски обувки? Ще ида аз някъде на гости и той ще ме накара да се събуя. Как може от вратата за краката. Той после ще иска да се съблека, а уж ме е поканил на кафе. И какво се получава, в повечето случаи изобщо не пием кафе, а само... Но да си свалям обувките, та нали веднага ще стана с десет сантиметра по-ниска или с повече зависи от токчето. И за какво съм давала толкова пари и съм ги избирала в тон с бельото?! Моят никога няма да ми зададе такъв въпрос. Той е гледал филми за Втората световна война и филми на ужасите е гледал... с мен. И знае, че аз съм способна на всичко, сам ми го е казвал, не че се хваля. Ще започна да гледам боксови мачове, за да му разнообразя живота. А дали да не запиша да тренирам спортна стрелба?! Спортът укрепва здравето и семейството също. Трябва да го обмисля. Я да си проверя пощата. А, защо няма писма?! Странно!