Рано остана Златина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза, че младежите я заглеждат, но не смеят да се приближат много до нея. Явно се страхуваха от родителите си, които ги бяха предупредили, че тя си няма нищо и няма кой да й помага в новото семейство. Това натъжаваше Златина, но тя се стараеше да не го показва.
В другия край на селото живееше Димитър с любимата си Катерина. Не бяха имотни, но бяха здрави, влюбени и работливи. Справяха се добре и бяха щастливи. За съжаление, два месеца след като им се роди Димчо, Катерина умря. Димитър остана сам с малкото дете и с болната си майка. Дете ли да гледа, на работа ли да ходи, за майка си ли да се грижи, къщата ли да поддържа... Беше отчаян.
Тогава срещна Златина. Беше рано сутринта, на чешмата. Поздравиха се, наляха си вода и всеки пое по своя път, но още след първата крач ...