Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на хората. Чувствам се отвратително и с тази работа на смени... може би трябва да започна да правя нещо друго?! Не знам кой ме oриса така?! – изпъшка тя и се отпусна назад. Звучеше напълно обезсърчена.
- Ти ли се оплакваш от гадна работа?! Ами аз?! Не стига, че съм на ненормирано работно време, ами и съм на повикване денонощно. Работя в силно токсична и вредна среда, не ми плащат извънредни... Живота си давам за тая работа, а насреща нищо! Нищо, разбираш ли!? Накрая ще ме изхвърлят и толкова, дори няма да се сетят за мен! – отдалеч си личеше отчаянието ѝ и неугледния ѝ вид...
Спогледаха се и въздъхнаха.
- Спри да се оплакваш – каза ѝ втората – та ти си само една четка за зъби! Виж ме мен! – про ...