Двете страни на истината
Едно младо момиче, минавайки по улицата, се натъкна на грозна картина. Стара немощна жена се влачеше по земята. Веднага изкара телефона си, снима жената, след което ѝ помогна да се прибере до апартамента ѝ. Там беше шокирана от голямата мръсотия и реши да ѝ изчисти жилището. Бабата веднага ѝ се оплака какви неблагодарни деца има, че не се сещат изобщо за нея. Момичето реши, че ще стане героиня. Пусна снимките в нета и обеща на бабата, че ще ѝ помогнат много хора. Попита я дали има нужда от нещо да ѝ напазарува. Веднага се отправи до магазина, след това отскочи до близкия пазар. Върна се в дома на бабата и реши да ѝ сготви нещо. Така минаха 3 часа. Публикацията ѝ бе споделена от хилядите приятели, които имаше, с възмутителни коментари за децата ѝ... Когато си тръгна, видя на пейката две жени и реши да ги попита за баба Неда.
– Здравейте! Намерих една възрастна жена да се влачи пред входа, едвам вървеше...
– Да, Неда... – отговори едната и продължи – заслужава си съдбата...
– Извинете, как може да кажете за тази старица, че си заслужава съдбата? Тя е в окаяно състояние. И дори децата ѝ не я търсят, не се интересуват от нея!
– Как се казваш, момиче? – попита другата жена.
– Силвия.
– Скъпа Силвия, някога баба ти Неда беше красива и млада жена. Има дъщеря и син. Тя си беше жена на живота. Децата ѝ от малки започнаха да работят, за да ѝ надмогнат масрафите. Синът ѝ се ожени, роди му се дете. Нея не я интересуваше нито детето, нито това, че синът ѝ вече има семейство и все го караше да взима заеми, с които тя ходеше на почивки и екскурзии. Скубеше го като кокошка. А тя нейните пари по ресторантите харчеше. Скара се със снаха си и понеже момичето вече вдигна ръце от нея и каза, че или ще си поеме заемите и ще престане да ги скубе за пари, или тя ще си тръгне. И какво им каза? "Ами така или иначе ще си тръгнете, защото аз апартамента за продан съм го пуснала. Изгони сина си, продаде апартамента. След 6 месеца нямаше какво да яде. Дъщеря ѝ я издържаше. Намери си Герганчето хубаво момче и се омъжи за него. Но Неда и там си показа рогата. Когато дъщеря ѝ била в родилното и зет ѝ бил пиян вкъщи, го съблазнила. Да, но нали знаеш, че Господ обича крадеца, но обича повече домакина... Е, влезла снаха ѝ вкъщи, че Герганчето я изпратила нещо да ѝ донесе... Загуби и дъщеря си... И така Неда дойде да живее при брат си, който живееше в същия вход, но на горния етаж. След година той почина. И децата му с ужас научават, че баща им е продал апартамента на сестра си. Знаеха много добре, че го е напила и така му е взела апартамента с измама. Нищо не ѝ направиха. Само ѝ казаха, че нея Господ ще я съди. И ей на, влачи се като змия... такава каквато е! Та да знаеш, моето момиче, че истината има две страни! Когато ходиш в съда, съдията не пита само едната страна, за да научи истината. Пита и двете страни и тогава си прави изводите. Та така с баба ти Неда. Ти си знаеш дали ще ѝ помагаш или не... Силвия наведе главата си. Благодари на жените за информацията и си тръгна. Първото, което направи, беше да изтрие поста си. След това се зарови из нета и търсеше нещо. Позвъни. – Здравейте! Старческият дом ли е? Обажда се дъщерята на кмета...
© Теодора Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прочетох разказа. Всеки получава, това което си е посял. Разказът е поучителен. Отговаря ли на реалността?
-
Да не дава господ такава жена да е до теб,но живота на всичко е способен.Това дето го е казала съсетката за змията ми хареса,и въобще целия ти разказ Теодора.Поздрав.
-
Много ми хареса разказа. Обективен и актуален. Истината е една, но има толкова дълбоки корени, че всеки който е тръгнал да я търси се е срещнал с не една лъжа. Поздрави, Теодора!
-
Благодаря Ви!
-
Прочитайки редовете Ви, една мисъл се загнезди в ума ми. Мисля си, че макар заглавието да е "Двете страни на истината", то вие сте показали повече от две. Да, има и такава реалност и който не иска, няма да се промени, но третата страна на истината, аз лично , като читател я откривам в последните редове на разказа. Поздравления за историята!
-
Историята на Силвия като един познат, дето все се хвали, че е добър човек и хранел бездомните кучета. Казала съм му, че някой ден ще му счупя главата - добрина - да храниш животните, дето изядоха хората. А зимата едно бездомно като ме нападна на улицата, ако не беше един циганин от тия, дето ровят по кофите, да почне да хвърля каквото му попадне и да го прогони. А една жена гледаше от един вход и му викаше на циганина!
- я не го гони! Не виждаш ли, че е от проверените!
- да го оставя да ухапе жената ли? млъкни да не подгоня и тебе, взимай си го у вас, като го жалиш! -
Много ценна публикация и много актуална! В този интернетен свят подобни ситуации са неизбежни.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
