Sep 3, 2012, 11:03 AM

Двойник 

  Prose » Narratives
689 0 0
12 min reading
Събуждайки се сутринта – сутрин като всяка друга – и ставайки, за да се погледна в огледалото – действие, повтарящо се всеки ден – бях изумен да открия, че от огледалото ме гледаше човек, когото не разпознавах.
Той повтаряше движенията ми до най-дребния неуловим детайл; нервните импулси, които изпращах към мускулите на лицето и крайниците си, биваха отразени в действията му в пълно съответствие със замисъла ми, и все пак, аз не можех да възприема, че този мъж, облечен така както мен и възпроизвеждащ моите движения, всъщност съм аз. Прокарах ръка през чертите на лицето си и видях как неговите пръсти бавно докосват ясните скули, изпъкващия нос, високото чело. Чертите поотделно бяха идентични с моите, но не можех да допусна, че тяхната цялост всъщност съм аз; не, положително срещу мен, противно на всякакво обяснение, стоеше друг човек.
Докато се къпех под душа, се стараех да не давам ход на тези си мисли. Оставях горещата вода, стичаща се по лицето ми, да отмие и последните зрънца от съня ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В- И- All rights reserved.

Random works
: ??:??