Дядо ряпа вади... ала аз я консумирам. Така е, няма справедливост в живота. Едни се трепят, садят, окопават, поливат ряпата, а накрая други я изяждат.
Моята история с ряпата започна през един студен зимен ден...
Седя си аз пред камината и си мрънкам под носа за несправедливостите на умерения климатичен пояс с четирите му годишни времена. Хленченето ми, конкретно, е провокирано от липсата на свястно зеле по пазарите и в магазините, което да превърна в салатка.
Същевременно родителското тяло се е изтегнало на дивана до мен и джитка каналите от сериалка на сериалка. По едно време му писва да ме слуша как се оплаквам, отмества поглед от поредния сериал и дълбокомислено ми казва:
- Ти защо не си купиш ряпа, мойто момиче?
- Хъм, ряпа, – казвам аз и изглеждам презрително въпросното родителско тяло от главата до петите – че какво да я правя аз тая ряпа?
Родителското тяло се обижда:
- Как какво? Можеш да си я настържеш на салата с моркови и целина.
Да бе, ще почна аз да ям ряпа и моркови на кук ...