Dec 14, 2019, 5:25 PM  

Дяволът и прошката 

  Prose » Narratives
873 2 8
3 min reading
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ден излязъл на повърхността. За негово учудване всички празнували или били в предпразнично настроение. Бил улучил Коледните празници.
- Сега е времето, когато всеки е добър или се опитва да изглежда на такъв. Много по-лесно е да излъжеш някой добронамерен, отколкото някой мнителен човек. – помислил със задоволство Дявола.
Понеже на мода били блондинките, той бързо се преобразил в такава. Палав поглед и наедрял бюст били уж тайните, но вечните им оръжия. Високите обувки леко го затруднявали, но съблазнителната му усмивка компенсирала походката. Изминали три години в незабравими свалки. Мъжете лесно се полъгвали от Дявола, който вече бил истинска русокоса дяволица. Чаша вино, някоя сърцеразди ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??