Заваля проливен дъжд от целувки. Свари го неподготвен. Нямаше чадър, дори и да го имаше, пак нямаше да му помогне кой знае колко, защото целувките минаваха през всякаква материя – дори през метал. Беше чел, че някъде в Бразилия бил паднал такъв преди двадесет години и изживяването от него докарало до истерия хиляди души. А сега се случваше на него.
Странното при този дъжд е, че целувките, които падат от небето много приличат на...холограми. Той си спомни, че преди няколко години, когато дъщеря му беше в седми клас, видя лексикон, попълнен от нейни съученички. Доста от тях бяха лепнали отпечатък от устните си, намазани с червило върху листа и пишеха разни глупости... Сега целувките ги оприличи точно на това – на положени устни, но без хартията наоколо. Само те, сякаш изрязани с ножица.
Летяха от небето различни целувки. Те падаха върху главата му, по челото, по раменете... Навсякъде! Усещането обаче, което се появяваше при допира на всяка една до тялото му, беше изумително! Караше го да ...