Nov 25, 2007, 1:20 PM

Дългият път към дома 

  Prose » Narratives
2009 0 41
11 min reading
Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В планината са се образували преспи, лавина е затрупала пътя. Има и откъснати коли. Мобилизирана е цялата Национална гвардия.
Фил отиде да се приготви. През това време Джина Мей даваше напътствия на Лио.
- Моля те, Лио, обещай ми! Нали ще го гледаш да не рискува излишно. Знаеш какъв е, как гори в работата си.
- Не се бой, Джина Мей! Сега е друго. В това време за сам човек ще е трудно да се справи. Затова викат всички екипи.
- Фил, пази се! Искам да знаеш, че ще те чакам и няма да заспя.
- Не стой, мила. В твоето състояние не е необходимо напрежение. Не се притеснявай за мен. Това ще е както всеки друг подобен случай.
Фил и Лио излязоха. Качиха се на големия джип и потеглиха. Колкото повече наб ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Random works
: ??:??