Романтик (Христо Костов)
403 16192
Nov 25, 2007, 1:20 PM

Дългият път към дома 

  Prose » Narratives
1939 0 41
11 мин reading

Фил и Джина Мей тъкмо привършваха вечерята си, когато на входната врата се позвъни. Фил отвори и вътре заедно със студения въздух влезе колегата му Лио.
-      Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
-      Чакай, Лио! Къде?
-      Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В планината са се образували преспи, лавина е затрупала пътя. Има и откъснати коли. Мобилизирана е цялата Национална гвардия.
Фил отиде да се приготви. През това време Джина Мей даваше напътствия на Лио.
-      Моля те, Лио, обещай ми! Нали ще го гледаш да не рискува излишно. Знаеш какъв е, как гори в работата си.
-      Не се бой, Джина Мей! Сега е друго. В това време за сам човек ще е трудно да се справи. Затова викат всички екипи.
-      Фил, пази се! Искам да знаеш, че ще те чакам и няма да заспя.
-      Не стой, мила. В твоето състояние не е необходимо напрежение. Не се притеснявай за мен. Това ще е както всеки друг подобен случай.
Фил и Лио излязоха. Качиха се на големия джип и потеглиха. Колкото повече наближаваха планината, толкова снегът се усилваше. Чистачките не смогваха да чистят. На няколко пъти джипът се поднасяше и само майсторството на Фил предотвратяваше изхвърчането от пътя. Караше внимателно, но се налагаше да бързат. Хората, закъсали в тази буря, имаха нужда от тях.
Пристигнаха до първата група. Тук вече бяха дошли и други екипи. Техника, хора, всичко разчистваше. Фил отвори прозореца и попита:
-      Джак, хей Джак, тук трябваме ли или да караме напред?
-      Напред давайте! На около десетина километра има автобус. Пропаднал е, но не знаем колко хора има вътре. Само карайте внимателно. Пътят уж го разчистихме, но при този снеговалеж...
Потеглиха отново.  По пътя си оглеждаха занесените от виелицата коли. Явно бурята е била доста силна.
Джипът забуксува.
-      Фил, внимателно!
-      Зная, Лио. Но сигурно отдолу има лед. Ще продължим, спокойно.
Бавно, бавно успяха да потеглят. Следваше участък без наклон. Фил настъпи газта. Трябваше да компенсира изоставането. Беше сигурен в джипа, но не предвиди условията. Влезе с по-висока скорост в следващия завой и се поднесе. Завъртя се и изхвърча към дерето.
-      Скачай, Фил, скачай! – извика Лио и отвори вратата.
-      Коланът заяде... По дяволите...  – Фил избута Лио, извади нож и започна да реже колана.
Джипът се носеше по наклона...
Лио се изправи. Видя блясъка и тътена на експлозията.
-      Фиииил... Фииил... – извика няколко пъти.
Отговори му само ехото.
.....
Джина Мей влетя като хала в болницата. След позвъняването на Джак Стронг за катастрофата беше като замаяна. Дори не го изслуша до края. Качи се на колата и за отрицателно време пристигна.
-      Госпожо, не може така да влизате.
-      Къде са пострадалите спасители? Мъжът ми е там.
-      Госпожо, докараха само един. Лио Лендорф.
-      Как така един, казаха,че са били двама.
-      Единият не е от спасителите. Госпожо, добре ли сте? Бързо, извикайте лекар!
.....
Джина Мей дойде на себе си. До леглото и седеше Лио, с превързана глава и ръце.
-      Как си, Джина?
-      Лио, къде е Фил? Кажи какво стана?
-      Не зная. Наистина не зная. Караше бързо и излетяхме от пътя. После коланът заяде... избута ме от джипа и... после чух експлозията. Когато намериха джипа, беше изгорял, но нямаше тяло в него.
-     Значи се е спасил!?
-      Не знаем, Джина. Не са намерили наоколо никой. Продължават да го издирват.
.....
Джина Мей роди здраво, пълничко момиченце. На изписването дойдоха всички колеги на Фил.
-      Как ще я наречеш, Джина Мей?
-      Триша. С Фил харесахме това име.
При споменаването на името му, очите и се насълзиха. Така и не го намериха. Издирването продължи няколко дена, но бурята беше заличила всякакви следи.
.....
Десет години по-късно.
.....
По улицата бавно се движеше микробус. Щом наближи номер 2741, спря. Шофьорът слезе, отвори страничната врата и натисна един бутон до нея. Задейства се механизмът на подвижната рампа за инвалиди. От микробуса излезе млад мъж без крака, в инвалидна количка.
-      Благодаря, Дейв! Ще ме вземеш пак от тук след обяд към 16 часа.
Микробусът потегли. Мъжът се огледа, пооправи преждевременно побелялата си коса и нерешително тръгна към къщата. Спря се пред нея. Стълбите... не можеше да стигне до звънеца. Трябваше само да чака.
.....
Джина Мей се прибираше от работа. Бяха минали две години от развода и с Лио Лендорф. Живееше сама с дъщеря си, но се справяше. Първата година И беше трудно, после Лио предложи помощта си. После започна да я ухажва и накрая тя се съгласи да се оженят. Но никога не махна снимките на Фил от къщи, а когато дъщеря И стана на осем и разказа всичко за баща И.
Зачуди се, когато видя човек в инвалидна количка пред дома си. Приближи се и тихо, за да не го стресне, каза:
-      Господине!
Фил чу познатия глас. Този същият, който беше в съзнанието му всичките тези години. Обърна се с насълзени очи.
Джина Мей изпусна пакета с покупките...
.....
-      Всичките тези години живеех с надеждата един ден отново да бъдем заедно. В онази злощастна нощ, затрупан в преспите, премръзнал и оглушал след взрива, намерих сили да се боря с природата. При падането от джипа си бях ударил лошо единия крак и не можех да ходя. Пълзях, с надеждата да ме открият, но се заблудих. Благодарение на екипировката не замръзнах съвсем. Намериха ме случайно. Спасиха ме, но краката ми... Наложи се дълго лечение...
-      Защо? Защо не се обади през цялото това време?
-      Когато изгубих краката си, бях на ръба на нервен срив. Исках да се самоубия. Не си представях живота такъв, още повече с жена и дете. След като ме излекуваха от физическите рани, постъпих в клиника. Да лекувам душата си... Човек, с който лежах в болницата, по моя молба идва  и узна за теб. Разбрах за теб и Лио, за Триша. Тогава разбрах, че наистина трябва да съм далеч от вас. Когато чух за развода, не издържах. А и доктор Арлингтън все това ми повтаряше – „Трябва да се върнеш при тях! Ти си нужен на дъщеря си!”. И ето ме тук.
-      Фил... как си могъл? Толкова години... Та аз те обичах. Дори и когато изгубих всяка надежда, пак те обичах. Ако беше ме извикал, щях да бъда до теб. Дъщеря ни щеше да е до теб.
-      Нямах право и сили, Джина Мей. Чувствах се безполезен, безпомощен човек. Това е. След обяд ще дойде човек да ме върне в приюта за инвалиди. Сега там е моят дом.
Джина Мей прегърна Фил. Сълзите се стичаха по бузите И.
.....
-      Мамо,защо плачеш? Кой е този човек?
-      Триша, това е баща ти! Той се намери и се прибра да живее с нас...
Триша се приближи и ги прегърна.

© Христо Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Що се карате, бре? Я, строй се! мирно! Где го дават тъй? Ааама ха! Кво толкова? Има хора, които обичат да гледат "Глупост и тъпня" и които не обичат. Чудо голямо. На мен не ми харесва, ама кво от това? Има хора, на които им харесва...
    Тъй де!...
  • Много хубав разказ, Ице !!!Успя да докосне сърцето ми ,за мен това е важно ,една творба да успее да ме разчувства ,това е моя показател дали тя е добра или не !!!Поздрав ,Ице!!!
  • Понякога пътят към дома е дълъг и труден... но истинската любов е тази, която ни очаква там някъде на своето място, въпреки бариерите на времето!
    Много ми хареса разказа ти Христо!

  • защо забравяте, че полето за коментари е само за такива, касаещи качествата на произведението? моля, въздържайте се от общи приказки и сапунени купони. критиките е желателно да са обосновани и да не се използват лични нападки и общи категоризации. и моля тези, които се дразнят, да изливат раздразнението си вкъщи. тук никой не е длъжен да се натоварва с тях.
  • Чудно ми е само, защо изведнъж в съюз зазвуча канонада от критика!?!? Къде сте били досега, че не сте коментирали творбите на Романтик...!? Как изведнъж проумяхте, че пише слабо и прочее...!? Или се чака тон за песен!?!? Е, това не го разбирам...
    А, за цунките и гунките..., просто няма да коментирам, защото е несериозно!!! Никой трезвомислещ човек, не би се главозамаял от тях..., във връзка с това което се твърди от критикуващите!!!
    Просто са признак за близост... НО явно това е неразбираемо за някои хора!

    Съжалявам, че коментирам тук, но вече стана прекалено...
  • Нели, на критиката на Перперикон и Веселяк съм отговорил за моето виждане. Но в техните коментари имаше неща засягащи не произведението, а отношението на другите и моят начин на отговор. Това се нарича лична нападка и не смятам, че трябва да съм толерантен към нея. Не бягам от темата. Има я във форума, ако искаш пиши там. Тук коментирай само разказа. Но един съвет, чети внимателно и моите думи. Преди време ти също така не прочете внимателно думите ми по темата за "Максим Ставийски" и се изказа неподготвена. Чети какво съм казал и аз.
    Наизуст писания не са желателни.
    Критика по произведението - да. Ще ти отговоря тогава за моите виждания. Но всичко друго е лично.

    п.с.За всички - Ето линка за темата за "Цун и гуш", за начина на коментиране.

    http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2027.msg21776;topicseen#msg21776
  • Бягаш от темата така, Христо!
  • Предлагам да пишете във форума. Но ще отговоря на Нели.
    Нели, критика се прави на произведението. А не на това как са го коментирали другите. Не дали автора благодари след всеки коментар. Не дали пише "Целувки и прегръдки".
    Това се нарича лично отношение. А дори тогава трябва поне нападащия да е наясно със позицията на автора.
    Ще помоля да не се пишат тук повече коментари, освен такива засягащи разказа.
  • Защо искаме да смачкаме хубавото, а не да му се порадваме?
    Защо едни очи виждат доброто , а други злото? Защо някой отглежда цветя и им се радва, а друг ги потъпква с удоволствие? Защо?
    Мисля си , че дори на сто години да стана, отговор няма да получа.
    Обичайте бе хора, говорете без злост, без грубост.
    Ице, ти си сърцат човек и автор, пиши за нас , тези които обичат творчеството ти. И мисля си, че никой от нас няма правомощия на критик.За критика се искат огромни познания, а не хъс за кавги и брожения.Четеш и коментираш това което ти харесва, а другото просто подмини, вместо да ръсиш грубости.Съжалявам, че ставаме свидетели на нечия нетактичност, защото ако искаш да кажеш нещо лично, използай пощата, поне аз така правя.Нека не се нараняваме взаимно. С обич, Ице, за теб и любимия ми сайт.
  • Не мога да разбера защо толкова шум вдигнахте - според мен, всичките тези коментари СА НЕОБХОДИМИ, защото сайтът има нужда от тях, щом са се появили! Това се казва ХИГИЕНА НА ОТНОШЕНИЯТА АВТОРИ НА САЙТА-АВТОРИ НА ПРОИЗВЕДЕНИЯ-ЧИТАТЕЛИ!!! Затова са нужни тези коментари и никак не са излишни! За да не се влюбваме в ролите, които сме взели в този сайт - на админи, на редактори, на автори. За да не се самозабравяме, за да се скараме и после пак да си стиснем ръцете! Моля ви, не правете панаир, не правете селски изпълнения! Веселяк, напълно те подкрепям! Твоята критика е много градивна, нейното въздействие е провокативно, и точно затова трудносмилаема, но когато човек за няколко дниспре да влиза в сайта (или колкото му е нужно, твоята критика ще му подейства отрезвяващо и самокритично! Така нещата ще си дойдат на мястото! Пожелавам на админите по-малко да затягат веригите и повече да се усмихват, на авторите на произведения да бъдат все така смели в публикуването в този сайт, а на коментиращите - да застават зад принципите си! Пер Перикон - браво! Много ми хареса и твоят коментар!
  • Да изкажеш благодарност към прочелия произведението е израз също на уважение. Всеки сам избира дали ще го направи. По този начин се благодари и на онези, които не са оставили коментар. По тази логика ще попитам - А тези, които не казват и едно мерси на читателите си? Тях какво? Това за мен е неуважение.
    Колкото до целувките, пак ще кажа, това е вид благодарност. За да ги намесвате значи търсите друго.
    Креми отговорих, защото когато има критика смятам, че като автор трябва да изложа своето виждане. И съответно да си направя изводите за в бъдеще.
    Дарче, критиката е полезна и аз никога не съм я отхвърлял. Ако се поразровят из форума там съм казвал за моето мнение за нея.
    За да не превръщаме тук в говорилня ще помоля Веселяк да отвори тема във форума за цункането и гушкането.
    "сега нямам време и възможност да напиша подробно всички причини, поради които считам, че конфекционирането и цунките и гунките в сайта са повече вредни за него и потребителите му, отколкото появата на някой критик ... " - цитат от Веселяк.
    Защото пишейки само тук за това ще го смятам за лични нападки. Аргумент - има тези неща и в други произведения, но за тях ни гък.
    Да отвори тема и там ще дискутираме.

  • Аз имам подозрения, че е повече от достатъчно - "напечено"...

    Защо е толкова сложно за някои хора, (вие знаете кои), да научат, че начинът на изразяване под произведенията на утвърдени автори, трябва да е най-малкото, поднесена с уважение!
    Защо някои хора, (вие знаете кои), не се научиха да пишат градивна критика, точно и както подобава!?
    И не мога да разбера, защо някои хора, (вие знаете кои), имат отявлен проблем с цункането, гушкането и т.н... Да не би нещо...

    Моите уважения, към всеки, който би искал да отправи критика, към дадено произведние. Но моля ви... това е вече прекалено!

    И Христо... Не си длъжен да даваш, каквито и да е било обяснения на някой, като - Защо си написал това, как си го написал, защо си озаглавил по този начин разказа си, или защо си нарекъл точно по този начин героите в него!

    Пер, моите уважения... Мястото, определено за коментари, е именно за такива. Дали авторът ще благодари след всеки такъв, си е лично негова работа!( На мен също не ми допада, но не съм и аз човека, който може да го забрани).

    Нека гледаме по-реално на нещата... И по-разумно! Всички тези писная, биха били излишни, ако се беше постнал, (разумен) коментар, с (понятна) за автора - градивна критика!
  • Май излизаме от добрия тон... Дарина, недопустимо е да правим намеци, чие място е тук и чие не е!
    Лично аз отдавам целувките на това, че вие сте се виждали лично на някоя от срещите, станали сте приятели. Нищо лошо, даже чудесно! Но за целувките има лични пощи. Разказите и стиховете в "Откровения" са толкова много, че един случаен посетител би хвърлил поглед най-напред на произведенията с най-много коментари. Така правех и аз в началото. Оказва се обаче, че многото коментари не са гаранция за задължително качество на едно произведение. Защо? Ето в случая тук половината коментари са персонални благодарности. След всеки коментар - благодарност. Е толкова благодарности и на връчването на Оскарите няма, бе хора! Намирисва на PR акция. И то елементарна. Някой би предположил, че го изказвам това мнение от завист или нещо друго? Опазил ме Бог! Просто най-отгоре на това поле пише "ДОБАВИ КОМЕНТАР:" А под коментар аз разбирам... ами не се сещам синоним за коментар, разбирам коментар!
    Зная, че няма да ви променя, не това е целта ми. Просто... коментирам...
    Поздрави!
  • Люска, целувката и прегръдката не са само знак за интимност. Смятам, че когато се срещнат приятели да се прегърнат и целунат няма лошо. Израз на уважение и обич. Явно това дразни. Липсата на подобно отношение.
    Поради това аз виждам лични нападки. Сега и преди време. Нападки заради отношението на хората към мен.
    Преперикон направи хубав анализ на написаното за което му благодаря и съм отговорил за моето виждане.
    Написаното от Веселяк продължавам да смятам за лично.
  • Е, не сме си разменяли само виртуални Поне с тези, които бяха на срещата във Варна
  • Аз ли криво казвам или не искат да ме разберат. Не заставям, а и не мога да контролирам никой какво ще напише като коментар. Погледнете също и под колко други произведения има "умопомрачаващи" коментари. Но за тях ни гък. Това ме навежда на мисълта за лични нападки.
    Това, че си разменяме виртуални целувки е израз на уважение към коментиралите. Ако то е дразнещо, тогава ще смятам, че и отношението към мен е лично.
    Освен това, много хора тук си ги разменят и защо се дразните само от моите?
  • Господ всеки целува, Мила. И го благославя...
    Сетне всеки сам избира пътя си. Талант, казваш... нямам го. Просто ми идва нещо в главата, натискам едни копчета, излизат подредени буквички
    Люска, ако човек не влага душата си в това, което пише по-добре да не го прави.
    Аз обаче няма да чакам ред и направо ще тичам да ви нацелувам!!!
    Целувки!!!
  • След като Господ те е целунал по челцето и ти е дарил този талант, коя съм аз, че да го коментирам? Просто се нареждам скромно на опашката от желаещи и покорно ще изчакам и своя ред да те целуна...
    П.П. Чета разказа ти за n-ти път. Въздържах се да коментирам, защото с риск да изглеждам прекалено проста, първия път се разревах. Не ми направи впечатление нито реализма, нито чуждоземските имена на героите, важното бе, че историята ме завладя и докосна най-дълбоко скритите ми чувства. Но... така сме ние - низшите духом и живущи на стотици километри от столицата, обикновени, прости хорица...
    П.П.2 - Запазвам си засега шестицата, в случай, че някой фен пак реши да се развихри И... честно казано ти си един от хората, които чета винаги - независимо от липсата на време и други странични фактори. И винаги ме изненадваш. Заради такива като мен - продължавай да пишеш!!!
  • И все пак е важна душата на автора, а аз знам твоята каква е Ице. И всичко написано от теб идва от там, така че, не спирай!
  • Перперикон, благодаря ти за изчерпателния анализ!!!
    За да съм последователен, ще карам наред. Когато всеки един пише, има право да избере каквото заглавие иска за произведението си, нали. Ако се повтаря, това не е клише, защото в този случай и нашите имена също ще се отнесат към тази категория. Да, пиша да се харесва и не виждам нищо лошо в това. Имената на героите си ги избирам аз и е мое право как да ги нарека. Колкото до изброените от теб Маркес, Еко, Памук – доста съм далеч от тях.
    Преди време пуснах един стих – „Не съм велик”. Там обясних какво е моето отношение към хвалебствията. Както и към критиката. Помолих към мен да няма излишно величаене. Това наистина ми прави мечешка услуга и предизвиква негативизъм у някои спрямо мен. Ако хората са ме разбрали ще изпълнят молбата ми. Но се оказва, че не е от всички и аз нося последствията от прекалените хвалби. Но и тези, които насочват негативизма си към мен също да се замислят. Че не аз си пиша всички хвалебствия. Съгласи се и ти, и останалите, че няма как да кажа на еди – кой си дали да ме коментира и какво да ми пише.
    На Веселяк не се сърдя, той има право на мнение, а аз на отговор. Той си казва неговите аргументи, аз моите. Както е и сега. Да ме сваля на земята няма нужда. Аз съм стъпил здраво и хвалебствията не ме карат да витая в облаците. Зная възможностите си и не изтъквам да съм нещо повече. Търсиш душевността на някой мой герой? Няма проблем. Разходи се из моите разкази и ще намериш. Никога не съм твърдял, че не се взимам на сериозно. Напротив, взимам се, но не се смятам за нещо „по-„ от другите. И накрая за да ти отговоря на финалните думи ще кажа – Не им знам системата там каква е, така го замислих, така го написах.
    Благодаря ти още веднъж и дано и ти да си останал доволен от отговорите ми!
    С уважение!
  • Дългият път към дома - The long way home...
    В Google излизат 550 000 000 страници съдържащи този израз. Дали пък на това не му викат "клише"?... Грешка! На това му се вика "Опитвам се да пиша така, че да се хареса на читателите".
    Като чета разказа, странно защо се сещам за едни други герои. Някакви си колумбийци, италианци, турци... И нито едно име между тях не е Фил, Джина, Триша. Може би защото авторите им не пишат за да се харесват? А може би защото са Маркес, Еко, Памук? Кой знае?...
    Всъщност, Христо, почитателите ти ти правят лоша услуга. Хвалебствията са хубаво нещо, но да си видял градивна критика тук? Не се сърди на Веселяк, той поне се опитва да те свали на земята. Аз няма да използвам определението му, само ще ти кажа, че си поел по лесния път на сълзливо-романтичните клишета. Публиката ще има винаги нужда от тях, но хайде поне го направи малко по-професионално. Покажи поне един пълен образ, надникни поне в душата на един герой! Не е лесно, но пък ако го направиш, ще бъде голяма крачка напред. Оправданието, че не се взимаш насериозно, тук просто не върви. След като си поместил 333 произведения, очевидно е, че трябва да поемеш някаква отговорност за развитие. В поезията си звучиш по-истински, но в прозата...
    Колкото до „Дългият път към дома”, тази история беше по-вероятно да се случи в Родопите или на Шипка, но не и там, където здравно-осигурителната система следи човека по-добре от ФБР. Разбира се в литературата нещата не са такива, каквито са в живота, но малката достоверност е необходима, за да повярва читателят в Голямата Фантазия на автора. А без нея всяка история е като захарен памук – лапаш нещо, гълташ нищо...
    Все пак искам да ти благодаря, защото покрай разказа ти си спомних за едно старо готино парче на Супертрамп и си го пуснах. Изкефих му се. Досещаш се как се казва, нали?
  • Благодаря ви!!! Целувки!!!
  • !!!Поздравления,Ице,за пореден път ме разтърси.
  • Изключително силен разказ, Ицо. Направо ме разплака. Браво!!!
  • Светле, благодаря!!!
    Целувки!!!
  • Благодаря ви, Мариола и Деска!!!
    Целувки!!!
  • Поздравления, Ице!
    Тъжен разказ, тъжен...
  • Много завладяващо написана творба!!!
    И между другото, все по-добри и по-добри
    стават, моите поздравления, ХРИСТО!!!!
  • Благодаря ви!!!
    Гн Митов да ви отговоря на критиката. Ще карам наред.
    - Слабичко, да. Ами от седемдесет килограмов човек толкова. Ако бях повече килограми щеше да е по-силно.
    - "Стърчат и стържат върху възприемането причинно следствените връзки (Беше сигурен в джипа, но не предвиди условията.)." - На такива неща сме свидетели в ежедневието. Или греша за ставащите катастрофи от самоуверени водачи, несъобразяващи се с природни и пътни условия?
    - "Конвейра, който си отворил може и да става за цунки и гунки, но не е качествен." - Не съм тук да пиша на конвейр. Просто пиша и публикувам. Не бълвам, както го определяте вие. Имам неща написани от повече от половин година, но не публикувани защото смятам, че не са готови. Дали е качествено написаното не го определям аз, а тези, които четат. Тяхното мнение е меродавно. И освен това никога не съм се смятал за нещо особено. Ако се задържате повечко в сайта и следите коментарите ми, ще видите, че точно това винаги съм твърдял за себе си. Не съм грандоман.
    Дано да съм удовлетворил любопитството ви!
  • Много интересен психологически разказ! Определено ми хареса! Поздравления!
  • Ицо, честно, няма да пиша нищо-просто така...прочетох го ...Невероятен си!
  • Разтърсващ и завладяващ разказ!Поздравления!
  • Пак успя да ме разплачеш...
  • Христо,
    ако ме разплачеш още веднъж , както сега , започвам да пиша двойки на написаното от теб, което ми хареса, т.е. на всичко.
    Поздравления !!!
  • Трогващ с психологизма си разказ!Браво!Завладява сърцето!
  • Много завладяващ разказ!Ех, съдби човешки...Браво Ице!
  • Разплака ме...!
    Как можа?!
    Прегръщам те, Ице!
  • Благодаря ти, Гиги!!!
    Целувки!!!
  • Благодаря ви!!!
    Целувки!!!
  • Завладяващо! Поздравления!
  • Силен психологически разказ...Веднага грабва!Поздравления,Христо!
Random works
: ??:??