Острието на длетото за кой ли път се впиваше в меката липова дървесина и отделяше частици от нея, които падаха на резбарската маса. Изпод загрубелите, но дълги пръсти на майстора с всяка изминала минута се очертаваше фина мрежа от преплетени листенца и клонки. Дървеното трупче разцъфваше за нов живот, твърде различен от този, който бе водило някога. Последният детайл, който изникна изпод острия резбарски инструмент, загатна гънките на феерична рокля. Длетото описа последна полудъга, при което се отдели една дълга стружка и инструментът легна на масата. Чу се дълга въздишка. Грубите мъжки ръце нежно замилваха изваяните фигури, като следваха всяка една извивка, все едно докосваха струни. Дървото сякаш потръпваше при тая милувка и като че ли нещо в него оживяваше.
Калин се изправи, погледна отново ласкаво своето творение и после се взря в сгъстяващия се навън мрак. Дни и нощи той бе мислил върху това, което искаше да извае. Творецът в него не му даваше покой. Искаше да излее вътрешния си ...