Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора пък имат различни походки, лица и специфичен, техен си глас. Къщите, също като тях, са различни в своята еднаквост. Ако влезете в една къща ще установите, че дори и всяка ухае различно. Хората също отвътре за различни. Някои са гостоприемни, а други пък са пълни със забранени стаи. Сега обаче по-често си мисля не само за хора и къщи, но и за дървета. Също като хората едни са вечно зелени, други имат кухини, трети пък дават голяма сянка, а пък някои дори и за огрев не стават! Относно хората и тяхната уникалност въпроса е ясен. Сега знам друго! Знам, че има и дървета, които са уникални. Ако е естествено хората да се привързват един към друг и е нормално човек да се привърже към къща или към о ...