Реката прорязваше лениво равнината. Като скулптор ваеше каменни венци по брега. Скалите полягаха до останките от напуснатите, при идването на мечка или чума, домове. Бели варовикови кръстове, вградени в корените на бряста, повтаряха структурата на опустялото землище. Никой не помнеше старото гробище, съсед до съсед лежаха под камъните. Спасовско хоро играеха душите им покрай розовите цветчета на росена.
Само дървото на желанията знаеше, че смъртта е само сън и се забравя. Тя е само случване. Животът, смъртта, нощта и денят пеят песента си без край.
Листата на бряста галеха водата. Споделяха с нея мечтите и болките на поседналите, случайно минаващи. Желания изпълняваше дървото, щом го погалеха.
Всяка събота, преди да оглушее селото, тук идваше и Божана, бездетната, да пере вълна и платна на коритото. Прането побеляваше от сълзите ù.
Невестата предпочиташе да умре, вместо да живее вечно колене пред злостните думите на свекърва си, вечно без топлина под сърцето. Децата за Божана, бяха над ...