POV Ейдриан

  Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не й се обадих сутринта или през следващите няколко дни.

  Амелия беше споменала, че сред прокълнатите се носят слухове за полукръвно дете на един от олимпийците. Вероятността да е дете на Аполон беше малка, но ако слуховете бяха верни, това беше стъпка към премахване на проклятието. Андреас повика своите шпиони, но освен това, което вече знаехме след случая с Ловеца, не намериха друга важна информация. Както каза Фийби, децата на олимпийците не разкриваха произхода си. Не само защото хората не биха им повярвали, но и защото твърде много същества само чакаха да намерят такова дете, за да го използват за собствените си цели. Все пак аз също бях един от търсещите.

  Време беше да я видя. Не можех да се държа далеч от нея повече. Дори да не ми беше казала истината, не ме и излъга. Джордж беше прав - тя не лъжеше, просто неказваше всичко. Седмицата, прекарана без нея ме накара да осъзная, че дори и да съм обиден, защото някак ме е заблудила, отсъствието й е по-лошо.

  Качих се в колата и тръгнах към дома й. Щом слязох от асансьора, чух цигулката. Тя свиреше някаква композиция, която звучеше като песен, но не можех да бъда сигурен. През вратата чувах всеки тон, как се преливаха един в друг, създавайки усещането ... За невъзможност? Тъга? Каквото и да беше, беше силно, защото сърцето ми се напрегна. Беше ли изборът за изпълнението на Фийби, продиктуван от душевното й състояние? Или просто се упражняваше за някое участие?

  Почуках и след секунда чух стъпките й към вратата. Как можеше да е по-красива отколкото преди седмица? Дори в широките си панталони и тениска без ръкави, с хлабаво завързани къдрици, много от които се бяха измъкнали от ластика, тя изглеждаше така, че дъхът ми спря.

  - Здравей! - Колкото и да исках, не можех да изтръгна повече от себе си.

  - Здравей! - каза тя тихо. - Ще влезеш ли?

  Сините й очи не се отделяха от мен, докато прекрачвах прага и затварях вратата. Чакаше да разбере защо съм дошъл, но единственото, за което можех да мисля, беше колко много исках да я докосна. Не можах да повярвам, когато тя вдигна ръка и я сложи на бузата ми. Малката й длан беше гореща в сравнение с лицето ми.

  - Преди малко извадих пържолите от фурната, има и карамелизирани зеленчуци. Ще вечеряш ли с мен?

  - Не съм гладен. - Гласът, който излезе от гърлото ми сякаш не беше мой - дрезгав и задъхан. Какво направи тя с мен за секунди? Не можех да откъсна поглед от очите й - те бяха живи, наистина живи и блестяха като два сапфира срещу мен.

  - Добре. - Тя свали ръката си и тръгна навътре.

  - Няма ли да ме ли питаш защо дойдох?

  Хванах я за ръката и внимателно я дръпнах назад, за да се върне. Исках да изясня нещата, преди още нещо да се е случило. Фийби въздъхна.

  - Искаш да ми кажеш нещо? Да ме питаш? Ако е така, можеш да го направиш вътре, докато седиш.

  - Трябва ли да си толкова спокойна? - почти изкрещях. Ръцете ми я притиснаха към стената, опитвайки се да я накарам да трепне, да покаже някаква несигурност по отношение към мен. В името на всички богове! Аз се борих с желанието да я видя през последните няколко дни.

  - Какво очакваш от мен, Ейдриън? - Погледът й ме караше да покажа лошата си страна. - Защото аз не знам какво да очаквам от теб сега. Не знам защо дойде. И честно казано не ме интересува.

  Тя погледна надолу.

  - Защо? Не ти ли пука?

  - Не. - прошепна момичето. - Радвам се, че дойде. Ето защо не ме интересува причината, която те доведе тук. Дори разговорът да е неприятен, радвам се, че дойде.

  Едва тогава прозрението ме озари - тя ме беше чакала. През последните дни тя беше чакала, може би дори се беше надявала.

  Подвластен на порива я хванах и впих устни в нейните, почти болезнено, като желанието ми за нея.    Цигулката падна с глух звук на дебелия килим и  ръцете й се плъзнаха под блейзера ми, изгаряйки кожата дори през тениската.