Дъщерята на ковача
Тази година пролетта настъпи много рано. Още по средата на февруари небето над древния Родосто се избистри като младо вино и слънцето огря белите къщи, накацали по планината, като ято чайки. Морето беше кротко като жертвено агне и рибарите се връщаха с богат улов. Вечер по крайбрежната улица млади и стари излизаха на разходка, пиеха кафе по крайморските кафенета и одумваха коконите, излезли на вечерна разходка. Младите гледаха незабелязано да се измъкнат към близките лозя, където по кьошковете си разказваха вечните приказки на любовта.
За радост на дюкянджиите и занаятчиите, чаршията беше живнала и алъшверишът вървеше добре. От фурната на Бурхан се носеше ароматът на пресен симид и пиде, а тежките татлии на Ованес се разграбваха, преди да стигнат до малката витринка на дюкяна му.
На площадчето на старата чаршия старци седяха на сянка под чинарите, бавно премятаха кехлибарените зърна на молитвените броеници и сърбаха шумно ароматичното кафе на бай Хачиг. От време на в ...