Ебола
КОГАТО ЕБОЛА ПРИСТИГНА В БЪЛГАРИЯ
Когато заразната болест Ебола пристигна в България, властите бяха готови.
Всички болници и поликлиники, всички медико-диагностично-консултативни центрове за активно лечение бяха на крак; психиатричните кабинети стояха отворени денонощно; селски клиники, частни медицински кабинети, медицински комбинати, акушеро-гинекологични цехове и работилници – всичко беше на денонощен режим. Нямаше лекари, но институциите бяха тук и на ниво. Лекарите бяха в чужбина, но институциите си бяха останали като вкаменелости от друга ера. Всички аптеки бяха налице с изключение на тези, лишени от реимбурсация. Българският червен кръст извади кръст и тръгна след шествието на Светия синод.
За здравето и безопасността на народа се стекоха полицаи и охранители от всички краища на най-красивата страна на Земята. Пожарникари, жандармеристи, служители на частни охранителни фирми, бивши милиционери, запазили униформите си отпреди четвърт век, знайни и незнайни служители на бившата и настояща Държавна сигурност, генерали и полковници под прикритие, професионални борци срещу организираната престъпност, срещу фашизма и капитализма, абсолвенти и обикновени студенти от школата в Симеоново, както и натурални полицаи се стекоха да защитават Родината срещу Ебола.
На призива се отзоваха и служителите на Българската армия, които се оказаха повече от армейците. Войниците от всички видове войска се стекоха на площад „Гарибалди” в столицата, без да го изпълват, и горестно вдигнаха щитовете на винетките си – българска изработка! – в защита на децата и жените на невинна България. Имаше и служители на военно разузнаване и военно контраразузнаване, но се бяха слели с обстановката. Появи се танк.
Цялото Народно събрание стоеше на крака в депутатското кафене (заседателната зала беше обърната на лазарет) и оживено, разпалено обсъждаше идващата Ебола. Трябваше спешно да се вземат мерки, законодателни решения чукаха зловещо с чук на вратата на парламента, държавата ревеше за защита от Ебола.
Воглаве с доктора (неизвестно на кои науки), който иначе беше лекар, министърът на здравеопазването, министри и подминистри се строиха героично в индианска редица пред сградата на Министерския съвет, за да се поздравят срещуположно с колегите си от сградата на Президента, на която й викат президентство в мирно време.
Когато Ебола пристигна в България, властите бяха готови. Завардиха магистрали, пътища, виадукти, шосета, железни и въздушни пътища, в морето бяха пуснати обучени китове да пазят териториалните води. Ядрените мощности минаха на тих режим, подводниците застанаха под вода с вдигнати перископи. Кетчъри сновяха навсякъде.
Когато Ебола пристигна в България, слезе за малко, огледа се и си тръгна.
В тази държава не беше останал народ за зараза.
Друга, по-тежка болест беше идвала тук преди нея.
© Владимир Георгиев All rights reserved.
