Водицата на Извора е намаляла. Но как, нима ще пресъхне?! Какво е това проклятие, което тегне и върху най-святото, най-чистото и истински непреходното? И тази ли последна Надежда ще изчезне?

Това ще бъде истинска катастрофа. Листята на Рапорта са с цвета на снега Олимпийски, от най-качествена Пергамска хартия.
Калиграфския почерк трябваше да го улесни, успокои, да направи труда Му по-лесен и освободен от изнервящи подробности, но не е така. Съдържанието не може да го успокои по никакъв начин. Да, Сина бе постигнал несъмнено някои успехи, но ... Винаги имаше едно НО!

Последователите му се множаха, изграждаха нови и нови общности. Разпространяваха Любовта му. Вярно, че Цезарите ги гонеха безмилостно, но това не убиваше Вярата им. Напротив - засилваше я! Всичко това е добре. Не бяха напразни мъките на Свидния Му. Кръвта Му капеше, заедно с кръвта на Сина, разпнат на оная грозна греда, дето сега почитаха грешните. Измъчения лик, трънния венец, прободеното с копие тяло бяха непоносими. Едва се удържа да не излее целия си гняв върху главите на грешните. Тоя образ Го преследваше дълги дни и нощи.

И защо бе всичко това? За да се пръкнат разни лъже-пророци, мними фарисеи и самозвани люде, та да тълкуват думите и делата му. Оня Павел, дето не Го бе и виждал жъне най-славните победи, търчи на сам и на там и основава най-големите християнски колонии. Осмелява се и думите си да публикува, че и в Канона попада! Но най-много Го обезпокои вестта от Михаил. Докарал тялото на човешки пророк ли бил, гадател ли а душата се губела! Как тяло без душа? Това не се е срещало никога. В сводките от Ада не фигурира никъде името на Георг Фауст. Няма го и Чакалнята на Чистилището. За Едема да не говорим. Тогава къде е проклетата душа? Остава една възможност за която не иска и да си помисля. Това не може да стане, да я е купил Сатана.

Не иска и да мисли по тоя въпрос.

- Викал си ме, Боже - Гавраил стои на достопочтена дистанция, слял молитвено ръце и навел поглед.
- Да, викам те, Гавриле. Проверихте ли хубаво за душата на оня Фауст?
След кратко мълчание Гаврил си позволи за пръв път да го погледне в очите. В погледа му се чете най-святата искреност.
- Няма я Господи! Ратая му споменава за някакъв дявол с наметало и широка шапка. Описанието отговаря на Мефисто, един от най-подлите и решителни слуги на Оня, дето не ми се спомня.

Водицата на Аеол стана мътна и непривлекателна. Облак затули слънцето и Едем изведнъж стана студен и чужд. Значи Сатана накрая успя да се докопа до грешна душица, да се затрие името му и да повехне завинаги спомена за лика му!

В тоя момент в тъмната сянка на един разлистен арониев храст близо до тях бе кацнала малка шарена кадънка. Птичето весело чуруликаше и никой не можеше да види двете тънки рогца, едвам подаващи се от перушинката му. Сатана не случайно бе избрал да се маскира на това пойно птиче, чието оперение бе най-различно и разнообразно. Уж пееше, а всъщност слуша внимателно разговора на двамата Вечни. И нищо не убягва от зоркия му поглед. Погледа на един Подлец.

- Гавриле, ела - ангела тутакси се приближи - пии от тоя извор. - отдавна го бе решил, време вече нямаше, въпреки, че и то бе под негов контрол. Гаврил се наведе послушно и напълни шепата си с мътната водица.- Горчива е, но ще усетиш най-великата промяна.

Като накваси устата си ангела замръзна. Сякаш всичките му митохондрии завибрираха в различен вълшебен ритъм. Същността му се промени, вида също. Стана още по-хубав, строен, левент! Кожата му се изпъна, тялото сякаш завибрира, а крилата придобиха най-величава окраска.

- Какво става с мене Боже? Защо виждам всичките времена и всички земи. Кои са тия небеса, сферите, хора, ангели и дяволи. От къде се взе тая красота? Че даже и Ада виждам, до най-дълбоката сфера, до най-последния казан. А Небето, ах колко е красиво Небето, господи! С какво съм заслужил всичко ТОВА??

- Ти вече ще се наричаш Дух свети и ще си равен на Господа. Единосъщ на Бога и Сина. Добре дошъл и Бъди. А това е Аеол - Вечното начало, Настояще и Бъдеще. Извора на всичко и всички. Никой не ще да пийне от тинята му и затова си остава ням и неотрит, а в оная сушава и гореща година Аз пих и ето на какво станах. Вече го знаеш и занапред ще бъдем Троица. Бащата, Сина И Святия Дух!

Птичия глас замлъкна и от листята на близката Арония Гигантика излетя кадънка. Вдигна се над Градината и свърна към Запад, към адовите двери.

следва продължение