Един делник на един обикновен професор
ЕДИН ДЕЛНИК НА
ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР
Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската.
Професорът надигна възглавницата, зае полулег, с пипане откри дистанционното и се зазяпа в новините по Нова: кризата все повече се задълбочаваше.
По традиция закуската се сервираше в 9. Похапвайки професорът се увери, че и по вестниците нищо ново. Изчака търпеливо докато професоршата му изчетка несъществуващия косъм от сакото и с уверена стъпка понесе професорското си тяло към университета.
Загледан в стегнатото дупе и стройните крака пред него, изкачи стълбите на сградата с колоните и точно на минутата влезе в аудиторията. Тази лекция я четеше вече 35 години, знаеше дори къде й са запетайките, но след дежурното „здравейте колеги”, направи реторична пауза, разтвори записките и монотонно зачете. Уж се беше наспал, а пак му се доспа.
На междучасието пийна кафенце с цигарка, поради което влезе с 5 минути закъснение за втория час. Сега не му се спеше толкова и четенето спореше. Сигурно затова свърши 5 минути по-рано. Изгледа дружелюбно аудиторията, изрецитира „довиждане” и понесе достолепната си осанка към дома: в 12.30’ се сервираше обяда.
След като си изми старателно зъбите, вече по халат се излегна да подремне с вестника на канапето. От кухнята се чуваше как професоршата начукваше пържолите за вечерята. Никога не сънуваше.
Два часа от късния следобед посвещаваше на четене и писане в кабинета си. Днес някакъв шум отвън му пречеше да се концентрира. Изпрати професоршата да се разпореди и след малко чу:
- Деца, деца, я по-тихо там, че чичо ви професор преписва труд!
Това беше недопустимо. Професорът пъргаво скокна, разтвори прозореца и се провикна:
- Пише ма жена, пише, не преписва!
После ядосано затръшна прозореца и се опита да продължи, но не би. А беше един толкова обичаен делничен ден.
© Лордли Милордов All rights reserved.
