lordly (Лордли Милордов)
216 961
2.12.2014 г., 20:40 ч.

Един делник на един обикновен професор 

  Проза » Хумористична
1001 0 6
2 мин за четене

ЕДИН ДЕЛНИК НА

ЕДИН ОБИКНОВЕН ПРОФЕСОР

 

            Не обичаше да става рано, пък и нямаше за какво. Имаше лекции два пъти седмично по два часа и си ги беше заръчал от 10 до 12 часа. От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда. Професоршата му приготвяше закуската.

            Професорът надигна възглавницата, зае полулег, с пипане откри дистанционното и се зазяпа в новините по Нова: кризата все повече се задълбочаваше.

            По традиция закуската се сервираше в 9. Похапвайки професорът се увери, че и по вестниците нищо ново. Изчака търпеливо докато професоршата му изчетка несъществуващия косъм от сакото и с уверена стъпка понесе професорското си тяло към университета.

            Загледан в стегнатото дупе и стройните крака пред него, изкачи стълбите на сградата с колоните и точно на минутата влезе в аудиторията. Тази лекция я четеше вече 35 години, знаеше дори къде й са запетайките, но след дежурното „здравейте колеги”, направи реторична пауза, разтвори записките и монотонно зачете. Уж се беше наспал, а пак му се доспа.

            На междучасието пийна кафенце с цигарка, поради което влезе с 5 минути закъснение за втория час. Сега не му се спеше толкова и четенето спореше. Сигурно затова свърши 5 минути по-рано. Изгледа дружелюбно аудиторията, изрецитира „довиждане” и понесе достолепната си осанка към дома: в 12.30’ се сервираше обяда.

            След като си изми старателно зъбите, вече по халат се излегна да подремне с вестника на канапето. От кухнята се чуваше как професоршата начукваше пържолите за вечерята. Никога не сънуваше.

            Два часа от късния следобед посвещаваше на четене и писане в кабинета си. Днес някакъв шум отвън му пречеше да се концентрира. Изпрати професоршата да се разпореди и след малко чу:

- Деца, деца, я по-тихо там, че чичо ви професор преписва труд!

Това беше недопустимо. Професорът пъргаво скокна, разтвори прозореца и се провикна:

- Пише ма жена, пише, не преписва!

После ядосано затръшна прозореца и се опита да продължи, но не би. А беше един толкова обичаен делничен ден.

 

 

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ми, тъй на, Калли! И даже не е смешно
  • А, Герди, моя професор не е такъв

    Дани, колко му е да се изпусне чловек


    Права си , Роси, благодря!
  • "От кухнята се носеше приятен аромат на припечени филийки и се чуваше подрънкването на посуда." Пише се "прЕпечени", а не "прИпечени".
    А за професора, който си изтипосал, направо се чудя как може да се допусне такава неволна грешка и да се изрече: "преписва труд", вместо "пише"!
  • Еее...бива ли такава грешка на езика
  • Посветено на университетското рейтингуване
Предложения
: ??:??