Един живот с много радости и тиха мъка
В памет на Майка
Останала беше без майка на осем годинки. Единствената снимка на майка, като дете, която съм виждала, е от деня на погребението на майка ѝ, моята баба Цвета, която е умряла само на двадесет и осем години. Облечена в черна рокля, с леко разрошени коси и големи уплашени очи. Не толкова тъжни, колкото уплашени..., които сякаш питат „Какво ще стане сега, какъв ще е света без мама?“ И светът ѝ става много по-студен и страшен. Странно е да наричам майка ѝ баба Цвета, тя за мен е само една снимка на млада, непозната жена. Моята друга баба, мама Тана, от татковата страна, толкова харесваше баба Цвета, че беше закачила голям неин портрет в коридора на дома си. Била е хубава и казват много добра. Баща ѝ бил грък. Обличала се по градски, с красиви костюми, блузки с жабо и обувки с ток. Болна била от туберкулоза, смъртоносна по това време, и не смеела дори да прегръща и целува двете си момиченца, майка и леля. След смъртта ѝ, моята майка никог ...