Службата в ПВО и ВВС (противовъздушна отбрана и военно-въздушни сили) не беше тежка. За сравнение, още си спомням прочувственото писмо, което един аскер-аркадаш получи от свой съученик, служещ в триъгълника на смъртта Грудово-Елхово-Звездец. Това бяха мотострелкови части (наричани простонародно «кашици»), които според тогавашната военна доктрина трябваше първи да посрещнат евентуалния турски удар. (С Гърция отношенията бяха определяни като относително добросъседски.) Кашиците провеждаха учения с бойни патрони и се говореше, че отвреме-навреме се е налагало нечие име да бъде заличено от списъците.
Но нека се върнем на писмото. То беше написано на една трета страница от тетрадка и гласеше буквално следното: «Иване, е**ха ми майката. Какво да ти разправям, то си е**ло майката. Ако имаш време, пиши. Оцеола.» Явно на индианския вожд многократно му бяха спуквали гьона.
В школата за радисти бяхме разпределени в четири взвода, наричани между нас първи натегачески, втори мърляшки, трети елитен ...