Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Минава обедната почивка и след това има малко затишие. Тръгвам, без да се замислям, целта ми е отново същата - отивам при Елена. И - о, чудо, виждам я отдалече. Седнала е пред бюрото с компютъра, но е с гръб към мен. Наближавам. Тя е залисана и не ме забелязва – явно чете нещо. В ръката ú дими цигара, пепелникът е в края на бюрото. Едва когато почуках на прозореца, се обърна, на бегом ме посрещна на вратата и ме покани. Когато влязох, от пепелника и цигарата нямаше и следа. Това ме впечатли приятно. Явно бе запомнила острото ми изказване срещу пушачите. Отново предлага да ме почерпи с кафе или чай. Отказвам – не зная колко време ще имам. Чувствам се притеснен – май че връхлетях много нахално и ...