Един прекрасен ден

Беше Април. Прохладен и студен ден се очертаваше. Едно момиче седеше на леглото и размишляваше. Косите му бяха сресани и добре прибрани, като прилежно бяха сплетени в красива плитка. Очите ù гледаха към земята. Сякаш беше потисната или наранена от нещо. С никой не ù се говореше. Погледът ù беше съсредоточен и не помръдваше. Красивите ù сини очи бяха погълнати от нещо. Изправи се и погледна през прозореца. Чакаше някого. Своя любим Питър, но явно доста закъсняваше. Неусетно на устата ù се появи очарователна и запленяваща усмивка. Никога не се беше усмихвала така. В очите ù заигра малко пламъче. Катрин забърза надолу по стълбите като внимаваше да не се спъне в прекрасната си синя рокля, която беше облякла специално за повода. Изприпка и отвори вратата. На прага с огромен букет в ръка Питър се усмихваше и големите му кафяви очи се отразиха в нейните. Тя също се усмихна и прилежно взе букета от ръцете му. Не се стърпя и се метна на врата му. Нежно допря устните си в неговите и усети прекрасния му дъх. Той прихвана талията и нежно отвърна на целувката.
    -  Ще тръгваме ли? – попита той, запленен от красотата ù.
    -  Разбира се! – отвърна Катрин и го хвана за ръката.
Питър отвори вратата на Катрин, за да влезе и прилежно я затвори след нея. Бързо се вмъкна на седалката и запали колата си и потеглиха.
Питър я заведе на най-очарователното място, което Катрин беше зървала. Беше украсено с цветя и имаше музиканти. Много се веселяха и танцуваха, дори не забелязаха кога неусетно се стъмни и се показа сестрата на слънцето – Луната. Беше време да се връщат. На Катрин така не ù се прибираше. Досега не се беше забавлявала така и ù беше хубаво да прекарва времето си с любимия. Хвана здраво ръката на Питър и тръгнаха към колата. Две капки дъжд се отрониха от небето и капнаха на бузата ù.
   - Ще вали! – промълви едва чуто Катрин.
   - Не се притеснявай, любима, дъждът няма да ни застигне. – ведро ù се усмихна Питър и двамата затичаха към колата, която беше спряна в другия край на улицата. Бързо отвори вратата и момичето се пъхна вътре и сложи колана си. С две бързи крачки и момчето се озова до нея на седалката и запали колата.
 Спря пред къщата на Катрин и изгаси колата. Нежно придърпа ръката на момичето и я целуна. Любимата му го погали по косата и го докосна по бузата, като нежно смъкна ръка към брадичката му и погали с пръст устните му. Приближи лице до неговото и сложи устните си в неговите. Целувката беше нежна като всяка друга. Но беше някак топла и приятна. Момчето също отвърна на страстната целувка. Катрин потъна в прегръдките на Питър и нежно го обгърна с ръцете си. Седяха повече от двадесет минути и момичето се отдръпна нежно от момчето. Искаше ù се да остане още с него. Отвори вратата и излезе. Питър отвори прозореца на колата:
  - Утре искаш ли да те взема пак и да се разходим някъде?
  - Да, страхотно, само ако не те притеснявам. – отвърна с лека нотка в гласа Катрин.
  - Разбира се, че не ме притесняваш, любима моя. – отвърна ù кротко и спокойно той.
Зарадвана, момичето се приведе и отново го целуна. После се отдръпна и помаха на момчето. Питър запали колата и потегли. Катрин дълго гледа след него и очите ù се напълниха със сълзи. Беше запленена от дългия ден и много ù беше харесало, че го прекара с любимия си.
  - Обичам те, Питър! – промълви тя и се обърна с плавна стъпка към къщи.