"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и да изчезне сред мрака. Тя погледна нагоре към небето и видя... видя, че е красиво, а не грозно, за каквото го мислеше всяка предишна нощ. То бе толкова мистериозно, изпълнено с мрак и пустота, а тук-там се различаваха очертанията на звезди. То бе изгубено, както беше и душата й. Момичето пожела да стане, да се изправи, но нямаше сили. Нямаше сили дори да отрони сълза. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне - въпросите се прескачаха и всеки очакваше тя да го зададе, за да се срещне всеки със своя отговор. Но въпросът, който беше от най-голямо значение за нея бе: "Кой? Кой беше този демон, който всяка нощ я обладаваше, изсмукваше всичките й сили и я докарваше почти до лудост?"... Тя бе само ...