Един тъжен край

"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и да изчезне сред мрака. Тя погледна нагоре към небето и видя... видя, че е красиво, а не грозно, за каквото го мислеше всяка предишна нощ. То бе толкова мистериозно, изпълнено с мрак и пустота, а тук-там се различаваха очертанията на звезди. То бе изгубено, както беше и душата й. Момичето пожела да стане, да се изправи, но нямаше сили. Нямаше сили дори да отрони сълза. Имаше чувството, че главата й ще се пръсне - въпросите се прескачаха и всеки очакваше тя да го зададе, за да се срещне всеки със своя отговор. Но въпросът, който беше от най-голямо значение за нея бе: "Кой? Кой беше този демон, който всяка нощ я обладаваше, изсмукваше всичките й сили и я докарваше почти до лудост?"... Тя бе само на 16 години, когато преживя първата си кошмарна нощ. Оттогава демонът не спря да я посещава всяка нощ. През деня бе адски изморена, страхуваше се да погледне в очите дори приятелите си, защото ако го направеше, те щяха да забележат, че не само се е затворила в себе си и се е отчуждила, ами и че се е променила прекалено много за това кратко време. И всичко това я мъчи в продължение на 2 години, докато накрая тя не издържа и потърси помощта на една стара жена, която разбираше от магии, от демони и същества, подвластни на дявола. Отговорът, който получи бе, че трябва да погледне демона в очите, тогава ще види бъдещето си. След това спасението ще дойде само. Момичето направи опит, но не успя. Опита да го погледне, а от очите й започнаха да капят парещи сълзи. На светлината от бледата луна, тя видя, че съзлите са кървави. От тази нощ нататък, в продължение на 3 месеца всеки път, когато заплачеше, от очите й капеха кървави сълзи. Ала демонът не спря. Една нощ, така студена, чу познатия гарвански крясък, усети студ да я връхлита - това известяваше пристигането му. Тогава тя извади остър нож изпод възглавницата, отрони няколко сълзи и бързо заби ножа в гърдите си. Сърцето й се пръсна, а кръвта й опръска огледалото. Последно то бе зърнало красивото момиче живо. Капките кръв бавно започнаха да се стичат и изрисуваха с цялата си красота голяма кървава роза. От тази нощ демонът не смееше да приближи до стаята на момичето. Изминаха 17 години оттогава, но старата жена продължаваше да разказва историята на красивото момиче. Когато я попитах кой е бил демонът, тя отвърна с въздишка: "СТРАХЪТ!!!"... До този момент къщата не бе огрявана от слънце. Ала след като старицата произнесе отговора на вечния въпрос на мъртвото момиче, слънцето бавно погали стените на къщата. Момичето продължава да броди в къщата, но спокойна, че поне е разбрала кой я е измъчвал години наред.
"Недей... Спри...Остави ме!"... - доскорo тези думи кънтяха всяка нощ в тишината, но вече не се чуват... Вече нощта е изпълнена само с мрак и пустота...