Единственият
Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особено. Дали и другите хора си мислеха същото за нея? Поръча си чай с коняк и извади малка книжка. Носеше я като талисман в чантата. Не беше я чела и едва ли щеше да го направи. Някаква любовна лирика. Не беше от четящите живота, а от живеещите. Първите бяха нещастници, а вторите истинските борци. Мислите я отведоха другаде. След час щеше да вземе синът си от детската градина и да срещне него - единствения. Беше силен, властен и неустоим. Мъж с тъмен поглед, с нежно сърце и топли ръце. Мъж - див, страстен, нестандартен с широки плещи и големи мускули.
Тя не искаше непозволена любов, една болезнена лудост или таен грях. Бракът й нямаше смисъл. Той беше нещо умряло, архаично, което не носеше емоции. Искаше нова любов, с някого когото да обичаш и да бъдеш свободен. Да бъдеш истински, автентичен, но и в същото време приет и желан. Щеше да се омъжи за този мъж въпреки всичко и всички ! Знаеше го. Щеше да се превърне в нов човек, смел, енергичен, щастлив и да живее по различен начин заради него. Той беше единственият.
Изминаха четири години. Животът край малкото кафене течеше неусетно. Един късен следобед влезе красива жена около 35 години. Беше модерно облечена, но бледа с изпито лице и тъжни очи. Седна на крайната маса до прозореца. Остави върху нея малка книга. Поръча си чай с коняк. Запали цигара. Ръцете й трепереха. Пушеше разсеяно, замислено, като по навик. Изведнъж телефона й звънна. Тя го вдигна, изчерви се и бързо влезе в тоалетната на заведението. От там се чу ясен макар и леко приглушен глас:
- Да, ще се разведа и с него. Не ме разубеждавай, мамо. Вече съм голяма. Ще преживея и втори развод. Искам да съм свободна, да обичам и да ме обичат. С него си пасвам енергийно, емоционално, духовно и всякак. Той е див, нестандартен, откровен с нежно сърце. Отдадох му се. Той е единственият.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Имах такава съседка. Заради голямата любов се разведе с мъжа си и трите си деца, после пак заради нея се разведе с втория съпруг и четвъртото си дете, третият и съпруг замина за чужбина с новата си жена... Сега живее сама. Сигурно още я търси...
-
Здравейте, Пепи, Ина, Люси и Пешо!
Според мен разликата е огромна от това да изпитваш любов и то истинска или просто страст. Така се получава на практика, когато човек не съумява да ги разграничава двете.
Дали някога тя ще срещне своята голяма любов, дали ще я разпознае с това нейно влюбчиво сърце, което единствено обича да е влюбено?! Някои хора цял живот търсят любовта, но дали те самите осъзнават каква е...
Благодаря ви за коментарите. Много ми харесаха, защото взаимно се допълват като в пъзел. Приятна вечер на всички!
-
Обичам да те чета , макар и кратички произведения, но са винаги докосващи... Лична борба и търсене на щастие.
-
Хубав разказ! Но да откриеш своя човек е важно да откриеш и разбереш първо себе си.
-
Всеки е единствен и неповторим. Но за твоята героиня явно само следващият е такъв. Другаде е ключа от палатката, но ако й е писано да го намери, ще го намери. Макар и по трудния начин.
-
- Но, скъпи, как така? Нали винаги ми казваше, че съм единствената и неповторимата? Лъгал си ме?
- Не, не съм. Да, такава беше: през времето, когато бях с теб. -
Копнежът за любов, споделеност и лично щастие е през целият живот. Тази мечта не умира, а моята героиня е готова на всичко за нея.
Благодаря ти, Стойчо!🌷 -
Светът е голям, но всеки от нас носи в себе си Вселена от любов...
И въпреки това:живее на планета от мечти, които търсят истинската мечта за обич.
Поздравления за написаното, Катя!🙏 -
Благодаря ти, Гери.
-
Хареса ми
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря, че се отби Дочка.