Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особено. Дали и другите хора си мислеха същото за нея? Поръча си чай с коняк и извади малка книжка. Носеше я като талисман в чантата. Не беше я чела и едва ли щеше да го направи. Някаква любовна лирика. Не беше от четящите живота, а от живеещите. Първите бяха нещастници, а вторите истинските борци. Мислите я отведоха другаде. След час щеше да вземе синът си от детската градина и да срещне него - единствения. Беше силен, властен и неустоим. Мъж с тъмен поглед, с нежно сърце и топли ръце. Мъж - див, страстен, нестандартен с широки плещи и големи мускули.
Тя не искаше непозволена любов, една болезнена лудост или таен грях. Бракът й нямаше смисъл. Той беше нещо умряло, архаично, което не носеше емоции ...