И тази нощ отново те сънувах - облечена в бели одежди, ти стоеше там и плачеше. Търсеше помощ, но наоколо нямаше никой друг, освен мен, а нощта беше зловеща, търсеща жертвите си, криеща хиляди опасности. Бях само аз - този, който се закле, че винаги ще те обича, пази и помага, и ти - тази, която го отхвърляше и обиждаше... А на мен ми беше забранено да говоря с теб и не смеех, само приседнах кротко до теб и те прегърнах, ти склони глава на раменете ми и тихо прошепна: "Благодаря ти!"
    Аз бях безмълвен, все още се страхувах от теб и не знаех какво да ти кажа. Отвътре ме болеше и болката не спираше - сякаш някой ме бодеше с нож навсякъде по тялото ми и стоях до теб прегърнат, без да обеля и дума.
   Будилникът звънна. Беше само сън.