Дни след телефонния разговор, седнала на пода, тя отново бе потънала в мислите си. Последваха още десетки такива телефонни раговори, след които момичето отново изпадаше в същото положение.
Последния път, когато той се обади дори не й каза, че я обича. След това тя отново плака дълго време... Но той не се обади повече.
Един ден майка и се върна вкъщи и както обикновенно се качи в стаята на своята "принцеса". Но вместо ридаещата си дъщеря, намери само безжизненото тяло на дъщеря си. В ръката й майката намери писмо. Отеори го и зачете:
"Мили мамо и татко,
Знам, че в момента много ви боли от мисълта, че повече няма да ме видите, но моля ви простете ми - не аз, любовта ми ме уби! Ти знаеш, мамо, за момчето, което обичах, то замина надалеч и забрави за мен. Всеки ден плаках за него, докато накрая не издържах, усещах как губя силите си, как живота напуска тялото ми... Знаете, че много ви обичам... ПРОСТЕТЕ МИ!
СБОГОМ!!!"
КРАЙ!