Една несбъдната мечта

Nov 25, 2007, 10:23 AM

Prose

990 0 3

... Отново сме там... сред всички онези хора. Стоя на стола встрани и те наблюдавам. Всяка твоя усмивка кара всичко в мен да потрепне, а всеки твой поглед ме стопля. Всички момичета те гледаха и ти се наслаждаваха... а ти танцуваше за тях. Тялото ти е като изваяно и сякаш се носеше с музиката... А аз исках единствено малко от твоето внимание... Стигаше ми дори това, когато ме попиташ: „Как си?”, дори когато ме поканеше на танц... Ти бе толкова близко, можех да те докосна... и дори да те гушна... и в същото време - на километри от мен. Всичко бе като сън и аз му се наслаждавах... Изведнъж ти започна да се отдалечаваш в тъмнината... Не, не искам, моля те! Остани още малко... Аз протягам ръце и се опитвам да те докосна... Не чуваш ли гласа ми, не виждаш ли малките ми протегнати към теб ръчички?... Гласът ми отекваше, а ти се губеше в мрака, докато не изчезна напълно... Отваряйки очи, една сълза се стече по лицето ми... Тогава осъзнах, че ти никога няма да бъдеш реалност, а просто - една несбъдната мечта...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

JamaleZ (Красимир Василев)

2007-11-27T21:28:31+02:00

Браво,Продьлжаваи в сьщия дух!
palechka (Петя)

2007-11-25T10:49:10+02:00

Благодаря ти Петя,права си за това, че могат да станат реалност,стига само да ги желаеш силно
azura_luna (Петя Стефанова)

2007-11-25T10:27:26+02:00

Харесва ми!Вкопчвай се с тези малки нежни ръце в мечтите!Бори се за тях постоянно!Един ден те могат да станат реалност и от мрака да се появи чудо!Вярвай!