ЕДНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА – ОТЕЛО ТРЯБВА ДА УМРЕ

   Жената седна на третото място на петия ред на партера, готова да се наслади на премиерата на „Отело“, класика и драма от времето на Шекспир, а и като тема и развитие и от по-рано. Тя не предполагаше взрива от емоции и спомени, който щеше да й причини музиката на Верди и накъсаните, тежки монолози и сола на гениалното произведение. Не предполагаше, че след по-малко от два месеца именитият артист в главната роля, щеше да стане жертва на безпрепятствено шестващия вирус и това щеше да е последното му появяване на сцената.

   Но тази вечер, още от първите акорди и началните сцени на завръзката, нещо започна да тежи в гърдите й и да кара сърцето й да потрепери в неравен ритъм. Далечни спомени, болезнени и нетърпимо живи се втурнаха във вихрен марш из паметта й за да й напомнят за нещо и някого. Някой, който вече много години не беше между живите.

   Нейната голяма, тежка и трудна любов. Един мъж с красиво лице и страстно сърце, който беше готов винаги да я защити, без да се интересува права ли е или не. И който виждаше във всеки други мъж потенциален съперник, вероятен крадец на неговата любима... Защото мъжете искали от жените само едно нещо.

    Не го успокояваха нейните плахи оправдания, те утежняваха вината й, а тя самата никога не разбра защо е виновна и защо трябва да се защитава. Впрочем, тя спря да се защитава много скоро, предаде се пред неговата ревност и безмълвно изслушваше тирадите му. Не запомняше нищо от тях, просто се пренасяше на друго място и в друго време. Опитваше се да мечтае за друга съдба, по-спокойна и по-делнична, но това изглеждаше прекалено дори като мечта... Той просто нямаше да се промени, дори и в друг свят щеше да бъде същия.

  Чудеше се защо той, който имаше всичко, което беше пожелал, така безнадеждно иска да я огради от останалия свят, да я опази от една въображаема опасност, която само той виждаше.

   Опасността от общуване с мъже, от това, че то може да й хареса и дори да го предпочете пред само тяхната близост.

   Жената слушаше музиката и с някакъв необичаен страх следеше развоя на трагедията. Може би си мислеше, че и тя както невинната Дездемона щеше да си приготви сватбената рокля или нещо, което да е от първата им среща, от първите им дни и месеци заедно. Може би си беше представяла една символична екзекуция или насилие от негова страна, но до това никога не се стигна.

  Не, определено това трудно се понасяше! Разкаянието, безумното отчаяние на Отело при узнаването на истината за ненакърнената вярност на съпругата му, предизвика взрив от сърцебиене, прилив на топлина и смъртоносен ступор. Не можеше да избяга от това положение, не можеше и да напусне залата на операта. Завинаги щяха да я следват бурните и фатални страсти на героя, така автентично предадени от големия артист.

   Но всяко нещо си има край и ето, че се чуха последните акорди, последния звук от човешки глас. Тишина, напрегната тишина преди взрива от ръкопляскания, преди върволицата от поднесени кошници с цветя и букети. На балкона бяха първенците на града и областта, те винаги посещаваха такива събития. И не подозираха, че повече никога няма да чуят световноизвестния тенор...

   Нашата героиня напусна операта, повървя малко пеш по улиците на нощния град преди да хване такси за крайния квартал, където живееше. Все още не беше се окопитила, не виждаше  празнично осветения център, все още разхождащите се хора, не усещаше полъха на вятъра и дребната роса.

   Това ли беше нейното наказание за ония далечни дни и месеци, когато така и не разбра страха на съпруга си, не се постара да го успокои, не направи нищо за да му помогне... Кой да каже кой от двамата беше прав -  дали тя, с нейното свободолюбие и желание да общува с много хора, да общува с умни мъже, да говори с тях, дори да спори, да флиртува едва забележимо, на ръба на отстъплението от съпружеския дълг... или той с първичния си инстинкт на егоистичен мъжкар...

  След по-малко от месец, във вездесъщия фейсбук написаха, че се търси плазма за тенора. Нейният мъж беше тенор, помисли си жената ей така, някак си покрай новината.

  Последва нещо неотменимо. Артистът почина въпреки всички усилия на лекарите, въпреки относително младата си възраст... Вероятно ненавременно, със сигурност непрежалимо събитие...

   А може би просто Отело трябваше да умре... Дори и в нашия свят.