Изминаха 12 месеца от нашата раздяла. В сърцето ми таи се мрак. Кристалните сълзи не докосват повече сърцето ти. Сега за теб съм просто една прочетена книга, захвърлена сред много други. Но страницити ми вечно ще помнят допира на твоите пръсти, а ти ще си забравил моите думи. Кориците ми винаги ще помнят удара в стената от лъжи, в която ме запрати.

Някога бях нова за теб, тъй непозната  и примамваща. Ала след време, когато прочете едва половината от мен, ти ме захвърли. И си купи друга книга. Избра нея, защото детството по страниците й още открехваше, а  моите  редове съдържаха реалността и настоящето. Така завинаги останах в миналото. А аз съм в настоящето – една пожълтяла от сълзи книжка. Какво тая ли? Надеждата отново да разгънеш моите листове!...